EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана: ВингТчун

ВингТчун е китайско бойно изкуство с 350 годишна история и традиция. Предавано от учител на ученик и така знанието е запазено и не е изгубено до днес.

ВингТчун е съобразено и със съвременната ситуация на стрес, агресия и насилие. Отговаря най-точно на изискванията на една модерна и съвършена система за самоотбрана.

ВингТчун не е спорт, не е подготовка за състезание и печелене на медали. Няма правила, правилници, категории и забранени атаки. ВингТчун ви подготвя ако бъдете нападнати на улицата, в колата, на спирката или там, където не очаквате.

ВингТчун Ви подготвя да реагирате правилно и адекватно и да защитите себе си и вашите близки.

ВингТчун има за цел да подобри вашите физически и психически качества. Да създаде умения за справяне в екстремални ситуации, за да придобиете увереност в себе си и във вашите действия.

ВингТчун е постигане на максимален ефект за минимално време чрез бързи, къси и икономични, но поразяващи удари в слабите части на противника или противниците. Ще тренирате бой във всички дистанции – удари с крака, ръце, лакти, колене, ключове, хвърляния и бой на земя.

Във ВингТчун ние следваме традицията на вътрешните системи, при които се отдава по-голямо значение на развитието на способностите, основните структоро-изграждащи качества и умения, отколкото на знанието на конкретни форми и техники.

Съзнание

Подвижност

Единство на тялото

Баланс

Сетивност

Тайминг

Боен дух

ВингТчун е китайско бойно изкуство предавано от учител на ученик от континентален Китай, през Южен Китай, в Хонг Конг и след това в Европа и Америка.

Бойното изкуство притежава съвременна методика и програма за обучение, въведена от Европейската ВингТчун Организация – ЕWTO.

Ние ще променим вашето Движение, вашите Усещания и вашето Съзнание!

ВингТчун не стои срещу силата на нападателя, а я преобразува. Използва силата на противника, което ще ви даде тотално ново разбиране за вашите възможности.

Бойните изкуства изграждат сила, увереност, концентрация, техника, баланс. Те са част от традицията достигнала до нас, която ни променя и ни дава самочуствие!

При нас тренират и мъже и жени, и деца и тинейджъри.

Четири принципа на боя

Атакувай – ако пътят е свободен
Залепи се – ако осъществиш контакт
Поддай – ако атакуващият упражни натиск
Следвай – ако атакуващият отстъпи

Четири принципа на силата

Освободи се от собствената си сила
Освободи се от силата на противника
Използвай силата на противника
Прибави своята собствена сила

Той е една от древните философски концепции, които в основата си се водят от идеята за хармония с природата, естествеността Дъ и следването на пътят Дао. Тази философия се се смята, че е популяризирана от Лао Дзъ, в неговият тракта Дао дъ дзин, преди над 2000 години. WingTsun използва даоистката концепция за Ин и Ян, превръщайки я в основен модел за движение. Дао е като водата, затова често се говори, че нашите движения не трябва да са твърди и застинали, а изпълнени с плътност, подвижни и силни и при атака, и при поемане. Да поддаваш не е слабост, а динамична жилавост, която всяко живо същество има в себе си. Така можете по всяко време да преструктурирате атаката си, да поведете силата на противника и да ударите там, където той не е.

Той е друга древна философска концепция, която се разделя във времето, на различни течения в Азия. Идеята е да се намери Средният път, път извън крайностите, за да се постигне баланс, хармония и просветление. Будистката идея има голяма роля във WingTsun. Будистите казват: “Пътят е целта” и така обучението не трябва да служи за постигане на предварително зададена цел. Напротив, самото обучение вече е целта. Само по този начин е възможно да бъдем тук и сега, да не губим своята енергия взирайки се в миналото или в бъдещето. Правилната практика на първата форма (СиюНимТао) ученикът трябва да покаже и достигне начин за будисткото осъзнаване на тук и сега.

Това е философска концепция, създадена от Кун Дзъ, (Конфуций), в която основа се крие силата на връзката на уважението към първопредците, идеята за дълг и чест, добро и зло, уважение и респект.Във всяко едно действие трябва да има правилните морално-достойни отношения, взаимното уважение, надделяващо във всяка ситуация. Конфуций описва ясно семейната структура на йерархията на уважение – Баща СиФу, Майка СиМо, по-голям брат СиХинг, по-голяма сестра СиДже, син ТоДай. Това не е сляпо следване и вяра, а уважение между ученика и учителя.

Преди около 300 години, живяла будистка монахиня наречена Ън Муй. Според сведенията тя била възпитаничка от Шаолин и експрт в кунг-фу стила “Венг Чун Бак Хок Пай” , стилът на “Белия Жерав” от областта Венг Чун в провинция Фудзиан. Поради политически проблеми, Ън Муй и още няколко членове от Шаолин били търсени от управляващите от династия Цин. Това ги принуждава да избягат от Фудзиан, поемайки по различни пътища на южен Китай. Ън се укрива на границата на провинции Юнан и Съчуан в “Бак Хок Куoн” т.е. “Храмът Белия Жерав” в планината Тай Льон. Там тя приема да обучава няколко ученика.

Ън Муй била кунг-фу ентусиаст надарена с голям талант. Тя се стремяла постоянно да се усъвършенства, въпреки че вече била един от най-големите експерти. Случило се така, че на мястото на което се установила, Ън се запознала с някои от местните бойни техники, които били напълно различни, новаторски и реално приложими. Тя реформирала своето учение на базата на тези нови техники, създавайки свой собствен нов стил. По-късно Ън предала своите умения на млада девойка, наречена Им Винг Чун, една от най-съвестните й и любими ученички.

Им се омъжила за Льон Бок Чау, търговец на сол от Гуандун. Тя посветила съпруга си в своите знания в кун-фу и двамата заедно продължили да се развиват и да усъврршенсват изкуството.

Льон по-късно предал изкуството на Льон Лан Куай, лекар по китайска медицина. Случило се така, че новосъздадения стил не бил наименуван, когато Ън Муй го предала на Им, и Им от своя страна на своя съпруг. Когато обаче Льон Бок Чау предава стила на Льон Лан Куай, решава да го нарече Винг Чун Куен (изписвано на лат. WingTsun Kuen), в чест на постиженията в кунг-фу на своята съпруга.

Льон Лан Куай бил много внимателен в избора на своите ученици и за целия си живот имал само двама възпитаника. Единият изучил само няколко техники от него, докато другия наречен Уон Уа Бо, наследил цялото му учение. Уон бил актьор в оперна трупа. В тези дни оперните трупи пътешествали по реката от едно място към друго, за да дават представления, а джонките с които пътували било прието да се боядисват символично в червен цвят. Оттук актьорите от оперните трупи били известни като “Последователите от Червената Джонка”. Много от членовете на Червената Джонка знаели повече или по-малко техники от бойните изкуства, тъй като те били съществена част от техните изпълнения. На същата червена джонка където работел Уон имало моряк с името Льон Ий Тай.

Уонг открил, че Льон бил експерт в боя с дълга тояга. Техниките, които Льон използвал били добре известните “Шест и половина точки на Дългата Тояга”. Льон ги изучил от будисткия монах Чи Шин, който също както Ън Муй бил монах-възпитаник от Шаолин и също така принуден да се укрива от правителството на Цин.

Чи Шин се подвизавал известно време като готвач на Червената Джонка и по това време обучил на своите техники с тоягата Льон Ий Тай. Уон и Льон взаимно се възхищавали един от друг и решили да сравнят и обменят своите знания.

Заедно те изчистили и модифицирали техниките на дългата тояга и ги адаптирали за Винг Чун Системата. Ето как “Техниките на Шест и половина Точки с Дългата Тояга” намерили своето място във Винг Чун. Разбира се Льон Ий Тай също станал наследник на Винг Чун Куен.

В напреднала възраст, Льон Ий Тай предал изкуството на Льон Джан, лекар по традиционна медицина във Фташан. Фатшан, който се явявал пресечна точка на много пътища близо до Перловата река, бил гъсто населен град и деен търговски център на провинция Гуандун.

Льон бил обучен за лекар в заможно семейство, бил културен, внимателен и учтив. Той държал аптека и извършвал медицински услуги на гражданите на Фатшан. Притежавал големи познания в своята професия и бизнесът му процъфтявал тъй като бил търсен от своите пациенти. Льон изучил известен брой техники, но бил далеч от удовлетворението. През цялото време търсел напразно идеалната система и идеалният учител, докато не срещнал Льон Ий Тай и неговата Винг Чун система. Льон Джан бил толкова заинтригуван от този уникален стил на кунг-фу, че посветил цялото си свободно време в усилие да развива и усъвършенства своите умения. Той скоро станал известен със своите постижения. Много кунг-фу бойци научавайки за него идвали да го предизвикат, но Льон ги победил всички. В последствие си спечелил прозвището “Кунг-фу Краля на Винг Чун”. Затова Льон Джан и Винг Чун станали нарицателни имена във Фатшан.

Льон не виждал преподаването на Винг Чун като професия, но неговият собствен интерес към изкуството на боя го подтикнали да приеме няколко възпитаника, в това число и собствените му синове Льон Бик и Льон Чун. Но най-изтъкнат сред неговите ученици бил Чан Уа Шун. Чан държал павилион за обмяна на пари и всички от околността го наричали Чан Обменящия Пари. Той получил сравнително ниско образование, но бил природно надарен, упорит и решителен. Чан бил човек от пазара и следователно в близък контакт с ниската прослойка от обществото, където битките били често срещан метод за решаване на спорове. При тези условия той имал много възможности да приложи своите знания на практика.

Чан постигнал бърз прогрес в обучението и накрая наследил своя учител като водач на Винг Чун стила по това време. Не след дълго, неговото име се разпространило надалеч и достигнало до ушите на високите представители на правителството на Цин. Управниците поканили Чан да заеме поста на главен кунг-фу инструктор на войниците на Осемте Знамена, както се наричали армиите на Цин. Чан останал на този пост за известно време, но след това се завърнал във Фатшан за да се занимае със собствените си кунг-фу интереси. Както своя учител Льон Джан, Чан обучавал на кунг-фу само в свободното си време и не го използвал като професия.

През своите 36 години преподаване на кунг-фу Чан обучава 16 ученика, включително и собствения си син Чан Ю Мин, който придобива прозвището “Краля на Тоягата на Седемте Провинции”. Друг изявен ученик на Чан бил Ън Чун Соу, който получил цялостно обучение и на практика действал като обучаващ асистент в късните години от учителската кариера на Чан Уа Шун.

Чан приема своя последен и най-млад ученик когато достига седемдесетте си години. Малкото момче било само на 13 години, но при все това пламенен почитател на Чан и Винг Чун. Чан го обучавал три години и починал когато момчето достигнало 16-те си години. В същата година, то било изпратено от семейството си да учи в Хонконг.

Когато Чан приел малкото момче като свой последен ученик, си нямал и представа, че то ще се превърне в безспорен майстор на Винг Чун. Неговото име, по-велико от тези на неговите предшественици, било известно на всички хора в кръга на бойните изкуства. Неговата репутация била здраво подплатена с неговото усърдие и постоянство. Това бил не друг, а великият Грандмайстор Ип Ман.

Ип Ман, Грандмайсторът на Винг Чун, бил осмия приемник по директна линия от основателите на системата. Той израстнал в богато семейство, собственици на голямо стопанство и множество имоти във Фатшан. Би било нормално да се смята, че той би трябвало да е разглезено дете при такъв живот, лишен от какъвто и да било физически труд. Все пак за изненада на всички той показвал особенна наклонност към изкуството на боя. Ип започва да изучава Винг Чун на малка възраст -13 годишен – и тренирал уменията си под ръководството на Чан Уа Шун три години. След смъртта на Чан, Ип Ман заминава за Хонконг за да продължи образованието си. Той постъпва в католическия колеж на Хонконг “Св. Стивън”. По предопределение на съдбата, в Хонконг Ип се натъква на Льон Бик. Льон Бик се явява по-големия син на Д-р Льон Джан и кунг-фу брат на Чан Уа Шун. Льонг открил, че Ип притежавал нужните качества, темперамент и мислене и безрезервно му предложил да го обучи на всичко, което изучил от баща си Льон Джан. Ип следвал Льон Бик няколколко години, изучавайки тънкостите на Винг Чун кунг-фу. Въпреки това не бил задоволен от своите постижения. На 24 годишна възраст той се завърнал във Фатшан. Тук прекарал много време в практикуване със своя по-голям кунг-фу брат Ън Чун Соу като негов ученик и повишил своите умения до най-високо ниво. Има множество истории и случки относно подвизите на Ип Ман във Фатшан. Разказвало се, че веднъж извадил светкавично пълнителя от пистолета на разгневен войник, също и как счупил с помитащ ритник плъзгаща се врата направена от пръти дебели колкото човешка ръка и т.н.

Въпреки своята широка известност във Фатшан, Ип Ман не се концентрирал да предава своите умения на когото и да било, дори и на собствените си синове. По време на втората световна война, когато голяма част от Китай била под военния контрол на Япония, богатите стопанства на неговото семейство били унищожени и това направило труден животът на Ип Ман. Когато японците пристигнали в град Фатшан, името на Ип достигнало до ушите на японските командири. Те го поканили да заеме пост като инструктор на японските войници. Подбуден от патриотизъм към своята собствена страна и омраза спрямо нашествениците, Ип отхвърлил поканата. След войната Ип Ман заедно със семейството си се установява да живее в Хонконг. Неговото самоуважение и изключителен темперамент, заедно с факта, че произлиза от богато семейство, му съсдават големи трудности при намирането на работа и известно време Ип и семейството му живеят в бедност.

През 1949г., с помощта на близък приятел, Ип Ман започва да дава уроци по кунг-фу на членовете на Асоциацията на Ресторантските Работници в Хонконг. В началото членовете на асоциацията не обръщали особено внимание на Ип и се отнасяли с пренебрежение към неговото обучение, тъй като Винг Чун кунг-фу не бил особенно атрактивен както другите кунг-фу стилове. Нещо повече, Ип Ман, подобно на своя собствен учител не обичал да се хвали със уменията си, да не говорим за публични демонстрации на изкуството. Ето защо Винг Чун не бил добре познат по това време. След две години работа като инструктор на Асоциацията, където имал само няколко ученика, Ип Ман основава своя собствеа школа и започва да приема и други ученици, освен ресторантските работници. Повечето от неговите ранни ученици, които го следвали през изминалите две години, дошли да му помагат в школата. Оттогава Винг Чун започва да привлича вниманието на кунг-фу последователите. По-късно, когато все повече и повече ученици идват при Ип, се налага школата да се премести на по голяма площ. Известността на Ип Ман и неговия практичен Винг Чун започва да расте с голяма скорост и намира все по голям брой последователи особенно сред хонконгските полицейски части.

В стремежа за популяризиране на Винг Чун, през 1967г. Ип Ман с помощта на своите ученици основава “Хонконгска Винг Чун Атлетическа Асоциация”, създава повече класове и довежда Винг Чун до още по-голямо популяризиране.

През май 1970г., когато класовете на асоциацията се развили стабилно, Ип Ман решил да се оттегли от преподаване и да се отдаде на спокоен живот, като преди това предал всички дела относно преподаването в школата на своя любим ученик Льон Тинг.

В своето уединение, Ип често можел да бъде видян да пие чай, сам в известна чайна, сутрин, следобед и дори вечер или също да се шегува със свои ученици, винаги збравяйки, че е техен учител. “Защо да се възгордяваш? Ти си важен, ако хората те уважават.” Това била неговата философия.

Между 1970 и 1971 г., Брус Лий, един от учениците на Ип Ман, станал известна супер звезда от кунг-фу филмите. Въпреки че Лий бил популярен със своето Джийт Кун До, много хора знаели, че за известен период е бил ученик на Ип Ман. Ип обаче никога не се възгордял, че това, че Брус Лий бил негов ученик. Винаги, когато хората го поздравявали за това, че е обучавал Брус Лий, той им отговарял с усмивка.

Ип рядко опровергавал хора, които правили несправедливи коментари или имали грешна представа относно теорията на Винг Чун. Истината

На 2-ри декември 1972г. Ип Ман великия Грандмайстор почива, оставяйки след себе си гениален стил на кунг-фу и безкрайна мисия, която да бъде продължена от неговите ученици.

* В текста името на системата WingTsun е написано на кирилица Винг Чун за да може да се предаде по-добре съдържанието. WingTsun (WT) е запазеното име за изписване на Льон Тинг-системата с цел да се разграничи от другите Wing Chun и Ving Tsun стилове.

Грандмайстор Льон Тинг тренира от дете бойни изкуства, започва да тренира ВингЧун при своя чичо, ученик ка ГМ Ип Ман, като в последствие става личен ученик на ГМ Ип Ман. Той е един от малкото ученици на грандмайстора, който записва и завършва университет – Английският Баптиски Колеж.

Грандмайстор Льон Тинг, създателят на International WingTsun Assotiation, започва да преподава WingTsun Кungfu през 1967 година.
През следващите години той открива школа и в Баптиския колеж в Хонг Конг, първата школа по бойни изкуства в университет до това време.

През май 1970 година той открива и собствената си школа, наречена Leung Ting Gymnasium, и започва да преподава професионално.
С помоща на неговите ученици Грандмайстор Льон Тинг създава Leung Ting Martial Arts Assotiation през 1973 година.

В края на 1975 името на асоциацията е сменено на International Wing Tsun Martial Arts Assotiation, като в последствие “WingTsun” е регистрирано като запазена марка.

Той започва да преподава в целия свят, пътува на всички континенти и създава много ученици, школи, майстори. Като новатор той е първият, който издава цялостни книги за ВингТчун, учебни касети, провежда семинари, участва в предавания, демонстрации.

През 1990 година, когато името WingTsun е вече познато сред стотиците хиляди практикуващи и става символ на едно уникално бойно изкуство, името на асоциацията се преименува на International WingTsun Assotiation.

В момента International WingTsun Assotiation има повече от 4 000 школи по целия свят.
Главната централа е в Хонг Конг, а другите школи са в 63 страни в целия свят – Азия, Северна и Южна Америка, Източна и Западна Европа.

До 1989 година бойните изкуства в България са привилегия само на милицията, военните и някои части за бързо реагиране. За всички останали достъпът е силно ограничен, контролиран от държавата чрез политически младежки и обществени структури.

Страхът от хора, притежаващи вътрешна свобода и сила, придобити от заниманията с бойни изкуства, мотивират репресиите и преследването на всички, дръзнали да преподават. Въпреки всичко властта не успява да потисне големия интерес. Така се оформят първите “тайни” групи от практикуващи, трениращи далече от хорските очи.

След падането на комунистическия режим ситуацията коренно се променя. Създадени са редица клубове по бойни изкуства, които едва смогват да поемат желаещите да се занимават.

Новоучредената Българска Федерация по УШУ си поставя за цел да повиши нивото на практикуващите китайски бойни изкуства, да установи контакт с редица световни организации, както и да покани различни майстори на семинари и демонстрации в България.

огавашния президент на федерацията др. Дориян Александров установява контакт с INTERNATIONAL WINGTSUN ASSOCIATION (IWTA) , Хонг Конг. Главен треньор на организацията е грандмайстор Льон Тинг, 10 степен по WT, M.O.A., личен ученик на починалия грандмайстор Ип Ман.

Следват първите му две визити през 90-91 година и полагането на основите на WingTsun в България. Създава се главна квартира по WingTsun в София, с ръководител Добрин Василев.

Поради комплексни причини България през този период прекъсва вече установените контакти с IWTA, което довежда до прекратяване на дейността на вече създадената българска организация.

След получилия се вакуум някои практикуващи се свързват с други майстори и организации и провеждат епизодични семинари.

Оформят се няколко центъра на практикуващи – София, Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Габрово и др. Това води до разбиване на единната структура и методика на преподаване, както и до отлив на практикуващи, пренасочили се към други стилове.

Създават се организации по други стилове и направления по Винг Чун.

Завръщането на WingTsun в България е осъществено от Грандмайстор Керншпехт, 9 степен WingTsun по това време , основател и главен инструктор на Европейската WingTsun Организация (EWTO) с клонове в над 40 европейски и още 20 други страни в света.

Той посещава България през март 1996 по покана на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, отдел международно сътрудничество и специалността китайски бойни изкуства към свободния факултет. ГМ Керншпехт, 9 степен WT, идва със своя приятел майстор Бил Нюман, 8 степен по Ескрима, и с демонстрационния тим на EWTO: Сифу Шембри, 4 степен WingTsun, Сифу Кьониг, 4 степен WingTsun, Сифу Пфаф, 4 степен WingTsun, Сифу Роланд Либшербрахт, 3 степен WingTsun.

Целта на посещението е демонстрация по WingTsun, лекция за историята на WingTsun , както и запознаване с някои аспекти на реалната самоотбрана. На лекцията и демонстрацията присъстват много студенти, както и ректорът на университета проф. д.ф.н. Огнян Сапарев, който в последствие обсъжда бъдещите възможности за взаимен обмен между EWTO и пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

Същият ден студентите от специалността китайски бойни изкуства към свободния факултет, с треньор Станислав Багалев, показват пред гостите уменията си в Тайдзицюан (Ян и Чън стил), Тайдзи меч, Шаолинцюан и Шаолин сабя, начални техники за самоотбрана и първата форма Сюнимтау от WingTsun.

Провежда се първият семинар по WingTsun в Пловдивския университет, където са положени нови и систематични основи в методиката на преподаване.

На специално организирана промоция, където присъства целия академичен съвет на пловдивския университет, лично ректорът проф. д.ф.н. Огнян Сапарев връчва почетна диплома за сенатор и гост професор на Кийт Керншпехт. Разменени са идеи и проекти за бъдещо сътрудничество.

Сифу Керншпехт, 9 степен, поема ръководството на България като главен треньор по WingTsun.

През същата година по покана на EWTO треньорът Станислав Багалев посещават Германия и замъка Лангенцел, главна квартира на WingTsun за Европа, където се подготвят всички бъдещи инструктури за целия свят. Станислав Багалев усилено тренира, посещавайки всички специализирани курсове, семинари и лекции, които са по 8 часа всеки ден, включително събота и неделя.

Същата година проф. д.ф.н. Огнян Сапарев посещава Германия и замъка Лангенцел. Освен проведените официални разговори, той защитава първите WingTsun степени и става първият ректор в Европа със степени по WingTsun.

В края на 1996 година е учреден университетски клуб по WingTsun към пловдивски университет. За председател е избран проф. д.ф.н. Огнян Сапарев, за почетен председател ГМ Керншпехт, за заместник председател доц. Веселин Маргаритов и за треньор Станислав Багалев.

Станислав Багалев отбива военната си служба във Втора Армия. Избран е за треньор на сборния отбор на Втора Армия за общоармейското годишно състезание. Участват 11 отбора. Отборът печели 2 златни и 3 сребърни медала, а Станислав Багалев взима сребро на ката. На специална демонстрация е показан за първи път WingTsun.

В началото на годината Грандмайстор Керншпехт посещава София и Национална спортна академия, а преподавателя от замъка Лангенцел Сифу Хайнрих Пфаф, 4 степен WingTsun прави впечатляваща демонстрация пред публика.

На церемония в Национална спортна академия заместник ректорът проф. Кайков връчва почетна диплома за гост преподавател на Грандмайстор Керншпехт.

По идея на Станислав Багалев се организира рекламна кампания за популяризиране на WingTsun. Провеждат се и четири големи Будо гала вечери, на които са поканени водещи представители на всички школи и направления. Електронните медии широко отразяват проявите, запознавайки обществеността със спецификата и възможностите на WingTsun.

През месец септември по покана на EWTO посещава отново Германия, като заедно с ГМ Керншпехт е на различни семинари в Кил, Берлин, Сарбрукен и замъка Лангенцел.

В края на ноември по покана на ректора на пловдивския университет проф. д.ф.н. Огнян Сапарев Сифу Керншпехт посещава отново Пловдив, провежда лекции пред студентите на тема “История, възникване и разпространение на бойните изкуства”, демонстрира своите умения с ученика си Станислав Багалев.

В началото на годината са направени демонстрации във Варна, през април на републиканското първенство по Киокушинкай, а през август на международната конференция по Чигун.

През септември по покана на ГМ Керншпехт Станислав Багалев посещава отново замъка Лангенцел и след усилени едномесечни тренировки на 09.10.99 г. защитава 1.TG пред ГМ Керншпехт.

В Германия са обсъдени и последните поправки върху книгата “За Двубоя” с преводачката Тонка Точева и автора.

По идея на Грандмайстор Керншпехт в България се организира голямо представяне на книгата “За Двубоя”. Първо пред студентите на Пловдивски университет, където той произнася лекция на тема “История и развитие на бойните изкуства” и където една от най-големите аудитории не успява да побере желаещите да чуят и видят лекцията, която е придружена с демонстративни техники, изпълнени от Грандмайстор Керншпехт и неговия ученик Станислав Багалев.

На 8 ноември се провежда голяма гала вечер пред публика и там е представена книгата “За Двубоя” от проф.д-рОгнян Сапарев, ректор на Пловдивски университет, който написва и предговора към книгата.

На демонстрацията присъства учителя от замъка Лангенцел Сифу Бернд Вагнер, 4.TG WT и Сидже Крис Вагнер, 1.TG WT, които представят демонстрация на Чи Сау и защита срещу оръжия.

За първи път е показана и пред публика новата идея и концепция BlitzDefense на Грандмайстор Керншпехт.

На тази демонстрация ректора на Пловдивски университет обявява и желанито на академичния съвет на университета да обяви Грандмайстор Кийт Керншпехт за почетен доктор хонорис кауза на университета на 30 ноември.

На 28 ноември пристигат от Англия водещите майстори по Escrima – Грандмайстор Бил Нюман, 9 степен по Escrima, Стив Тапин, 5.PG Escrima, техни ученици, както и Джон Уолър. Те правят тридневен семинар по Escrima на студентите от университета, а Джон Уолтър показва на театралната школа към университета различни техники за боравене с оръжие в английския театър.

На 29 ноември присига Грандмайстор Керншпехт, 9 степен по WT заедно с треньора на Италия по WingTsun Сифу Филипо Кучуфо, 5.PG WT. На летището са посрещнати от ръковидителите на българските специални части и заедно с Грандмайстор Бил Нюман, 9 степен по Escrima и Станислав Багалев, 1.TG WT са поканени да направят представяне и семинар на българските специални части и барети във София.

На 30 ноември сутринта е проведена среща и разговор с всички практикуващи различни направления на стила, бивши ученици от системата на Льон Тинг.

На 30 ноември вечерта в залата на Централния драматичен театър в Пловдив започва почетното провъзгласяване на Грандмайстор Керншпехт за Доктор Хонорис Кауза на Пловдивски университет. Слово държи ректора на университета проф. д-р Огнян Сапарев, присъства целия академичен съвет и след тържествени звуци е връчена почетната диплома.

Така Грандмайстор Керншпехт става първият в света Грандмайстор Доктор Хонорис Кауза!

В чест на Грандмайстора, ученици на Станислав Багалев правят демонстрация на WingTsun, а Грандмайстор Бил Нюман и неговите ученици показват Средновековни Европейски бойни изкуства, бой с мечове, саби, рапири и щитове, както и филипинското бойно изкуство Escrima.

2000 година е изключително успешна за WingTsun в България. Създава се официален клон на EWTO в България, откриват се първите клонове на WT школи в Стара Загора, Русе, Сливен; провеждат се и първите семинари извън Пловдив, както и първите изпити.

Събитие е и присъждането на 10 майсторска степен по WingTsun на Грандмайстор Кийт Керншпехт от Грандмайстор Льон Тинг, 10 степен WT.

Отново по покана на Грандмайстор Керншпехт Станислав Багалев посещава Германия и тренира новите програми, посещава семинари по WingTsun, Escrima, WT-ChiKung. За няколко дена по покана на Грандмайстор Керншпехт идват в Германия и доц. Маргаритов от Пловдивски университет и Георги Мърков, олимпийски златен медалист по борба, Мюнхен ’72, и многократен световен и европейски шампион.

На 15 ноември в замъка Лангенцел се провежда изпит за 2.TG WT на Станислав Багалев. Изпитът е издържан успешно. Присъжда му се и почетната титла Сифу по WingTsun, което е огромна чест и признание за работата за WingTsun в България.

В края на Октомври се провежда и традиционния годишен семинар, за който от Германия идва специално Сифу Андреас Грос, 5.PG WT, един от преподавателите в замъка Лангенцел. На семинара присъстват всички ученици от новите центрове в цяла България.

Годината завършва успешно и за популяризирането на България в целия свят. На корицата на списание WT International, което е част от списание KAMPKUNST, излизащо на 53 езика в 6 континента, се появява Сифу Станислав Багалев, 2.TG WT, което е едно голямо признание за една малка страна като България.

Започва и излъчването на сериите, повече от 9 месеца, от авторското предаване “Реалната Самоотбрана” на Сифу Станислав Багалев по кабелна телевизия Еуроком, Пловдив. Предаването е повлияно от новата концепция BlitzDefense на Грандмайстор Керншпехт, 10 степен WT, която има за цел да ни предпази от евентуални физически сблъсъци, но и как да спечелим най-бързо при евентуално нападение.

В един от водещите вестници в страната, Пловдивски Труд, започва да публикува цяла календарна година в пловдивската си съботна притурка поредица от снимки на различни ситуации и тяхното решаване. Автор е Сифу Станислав Багалев.

През месец юни Сифу Станислав Багалев посещава Германия по покана на EWTO и взима участие в честването на 25 годишнината от създаването на EWTO. Присъства на специално организираните семинари, лекции и демонстрации. Той е част от малка официална делегация от Пловдивски Университет – ректора проф. Сапарев, доц. Маргаритов, Георги Мърков, олимпийски и европейски шампион по борба, преподавател в университета.
През същия месец тренира WingTsun програмите за 3.TG WT, защитава 4.SG степен по Escrima, преминава на курсове и обучение по WT-ChiKung и WT-Freekwenchi в замака Лангенцел.

През 2002 стартира и програмата за работа с Пловдивските училища “Защита за вас и вашите близки”, одобрена от заместник кмета на Пловдив и шефа на инспектората. Откриват се 6 нови школи в различни училища с над 200 нови трениращи младежи. Преподаватели са студенти от Пловдивски Университет.

През месец април се провежда голям семинар в Пловдив и София с Грандмайстор Бил Нюман, 9 степен Ескрима и Майстор Сифу Хайнрих Пфаф, 5 степен WT. На семинара присъстват 180 ученици, които покриват различни степени!

През месец юни Сифу Багалев посещава Германия, замъка Лангенцел, за да продължи своето обучение. Посещава семинари по БлицДефенс, по Самоотбрана за жени, Escrima семинар с Грандмайстор Бил Нюман, 9 степен Ескрима, където защитава 9.SG. Интензивно тренира програмите за 3.TG WT.

Участва в рекламни снимки за музея в Синсхайм, където са направени кадри на крилото на един български самолет от колекцията на музея.

Месец юли се провежда изпит на учениците, завършващи първата година от програмата в училищата.

Ноември месец 2002 се провежда и голям семинар с Майстор Андреас Грос, 6 – та техническа степен. Присъстват участници от София, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Русе и Добрич. Повече от 120 човека, разделени на различни степени тренират своите програми под наблюдението на Сифу Грос, един от преподавателите в Академията по WingTsun “Замъка Лангенцел”. Проведени са специализирани инструкторски семинари и частни уроци в централната школа в Пловдив.

Официално на семинара е връчена и дипломата за 3-та техническа степен на Сифу Станислав Багалев.

Организирани са два инструкторски семинара в Пловдив, както и два големи семинара в Пловдив и София.

След връщанията си от Германия през месец юли и месец декември Сифу Багалев организира още два семинара.

Участието на демонстрационен тим от Пловдив и София в предаването на бТВ – “Споко”, специализирано за Самоотбраната и съвети как да се защитим, е част от медийната атака.

Кратки презентации на WingTsun има и в Телевизия Евроком-Пловдив, ББТ и Обществена Телевизия-Пловдив (ПОТ).

Демонстрациите по WingTsun през годината са много: пред Университета в Благоевград; пред войниците и офицерите на празника на Втора армия в Пловдив (месец април); демонстрацията по време на състезанието по Джуджуцу (през ноември); по време на празника на бойните изкуства за деца (месец юни) и специалното участие на Будо гала вечерта в Пловдив (януари).

Семинарите на Сифу Станислав Багалев в Стара Загора и Сливен потвърждават интереса към WingTsun в различни градове на страната, а откриването на новата школа по WingTsun в град Добрич е поредното събитие, доказващо бързото разпространение и популяризация на WingTsun в Страната.

През 2003 Сифу Багалев е два пъти в Германия на интензивен курс на обучение в Замъка Лангенцел, присъства на семинари по Ескрима, WT-ЦиГун, както и на четири семинара с Грандмайстор Льон Тинг, 10 level WT, и четири специализирани семинара (GGM Tutorials-1,2,3,4,5,6 част) в Замъка Лангенцел.

Грандмайстор Керншпехт, 10 level WT посещава България. Той е една седмица в София, заедно с майстор Оливър Кьониг, 6.PG WT и една седмица в Пловдив – с майстор Роланд Либшер-Брахт, 5.PG WT. Посещението има основно за цел – създаване на контакти в университетите в София и уточняване на детайлите около стартиращата специалност “Спортна педагогика и WingTsun” в Пловдивски Университет.

След проведените разговори е уточнена стратегията по бъдещия прием на чуждестранни студенти, които ще се обучават в комбинирана дистанционна програма между Пловдивски Университет и Академия “Замъка Лангенцел”. Обучението ще стартира 2004 г. на немски език главно за чужденци.
Това е един голям успех за световния WingTsun. Подготвя се първата специалност в света, където ще се изучава WingTsun като дисциплина в Университетите.

Проведени са семинари от Грандмайстор Керншпехт в София и Пловдив, където българските практикуващи показват високо ниво, което е потвърдено и от защитената първа техническа степен (1.TG WT) на Сидже Марта Атанасова – първата българка, носител на техническа степен в България.

Специалният семинар и демонстрация по WingTsun по покана на Специализираното Поделение за Борба с Тероризма (СОБТ) в София показа новото ниво на интерес, с което специалните служби в България се отнасят към WingTsun.

Проведеният първи семинар по WingTsun-ЦиГун в Пловдив положи основите на идеите за създаване на бъдещи инструктори поради големия интерес, с който семинара беше посрещнат.

Провеждат се първите инструкторски семинари в Пловдив и София. Четири открити семинара, четири инструкторски семинара и семинари в Сливен, Стара Загора, Добрич.

През месец септември идват първите немски студенти в новата специалност WingTsun и спортна педагогика към Пловдивския Университет. Те провеждат първия си семестър на университетската база в Китен. 35 студенти се записват, което е голям успех след дългогодишната работа на целия български екип.

Създава се школа в град Бургас, подготвят се инструктори за Пазарджик и Свиленград.

Подполковник Саладинов, главният инструктор на баретите, е поканен за семинар в Германия заедно със Сифу Хедер.

Сифу Багалев посещава Лангенцел за усилени тренировки за 4 техническа степен.

ВингТчун

Философия

История

История на ВингТчун в България