Ескрима

Какво е Ескрима?

Ескрима е филипинска система за тренировка с къси, средни и дълги удрящи и режещи оръжия, която тренира по уникален начин тялото, психиката и усета. Използва се в полицията, армията, специалните части, охранители, както и за курсове по самоотбрана.

 

Теоретична концепция на Escrima

 

Концепцията на системата Escrima е логична и ефективна, като се основава на принципите за:

 

 – стабилност

 

 – сила

 

 – скорост

 

 – концентрация

 

 – нагласа

 

 – усет за точния момент

 

 – психика

 

Когато тези елементи са комбинирани, резултатът е едно цяло, което е по-ефективно от тренировката на отделните части. Поради това техниките, тренирани в система, са само помощници и имат за цел да помогнат да се разберат, усетят и спазват тези идеи и принципи.

Целта на бойните изкуства е да направят вашите ментални, физически и технически умения да работят като едно цяло.

Първоначално познато като Кали, на името на богинята на войната, филипинската бойната система днес е позната и като Арнис Де Мано. Среща се и като – Филипино Кали, Пекити търша или други наименования.

Escrima е оригиналното име, означава „схватка”, използвано под флага на обществото на филипинските бойни изкуства (PMAS).

Името се променя в Combat Escrima като системата е повлияна от принципа за използване на сила и боен реализъм. Бойната Escrima или Combat Escrima разчита на една единствена цел – победата. Но целта да победиш на всяка цена води до забавянето на прогреса на системата и намаляването на бъдещите инструктори.

PМАS успява да направи отлични бойци и световни шампиони, но се проваля в идеята си да създаде добри инструктори, които да преподават.

Ескрима се състои от пет основни взаимносвързани движения, които не са само атакуващи или само защитни, като тези движения може да се проявят в отделни ситуации и като блокове, и като удари.

Идеята е да се разберат принципите и тогава да се свържат с всяко движение, учено в Escrima.

Само с пет основни движения подходът е прост и ефективен, въпреки това вариантите са безброй.

Грандмайстор Бил Нюман

Ескрима

Escrima в Европа

Грандмайстор Бил Нюман започва да се занимава с бойни изкуства в началото на 60 години на 20 век в Лондон. Тренира Джудо, Джу джуцу, Бокс, Тайдзи.

 

Той се запознава с Браян Джоунс, един от пионерите на бойните изкуства в Европа. Той му преподава Вадо Рю карате и Винг Чун повече от седем години.

 

Съвсем случайно разбира от Дик Морис, че близо до неговата школа един филипински майстор, Рене Латоса, дава уроци по Escrima . Той е впечатлен от изкуството на филипините, започва да тренира усилено и няколко години пътуват заедно из Европа, за да представят непознатото до тогава бойно изкуство.

 

Грандмайстор Бил Нюман има късмета да бъде ученик и на Анхел Кабалес, Лео Хирон, както и отмного други филипински майстори на тоягата и меча и разбира се от бащата на Рене -Джон Латоса.

 

През ноеври 1977 година са поканени от Грандмайстор Керншпехт да направят семинар в неговата школа. Грандмайстор Керншпехт  е впечатлен също от изкуството на бой с оръжия и публикува първата книга в Европа за Escrima .

 

След заминаването на Рене Лагоса за Америка Грандмайстор Бил Нюман продължава преподаването на Escrima със съдействието на EWTO .

 

Грандмайстор Бил Нюман започва да се интересува усилено и от средновековни европейски бойни изкуства.

 

Днес Грандмайстор Бил Нюман се концентрира върху преподаването и развитието на Escrima в Европа в рамките на EWTO.

 

Грандмайстор Бил Нюман е 10 степен, главен ръководител и изпитващ Newman Escrima към EWTO.

 

Той е посещавал България през 1996, 1999, 2002 на семинари и демонстрации.

История на Филипинските бойни изкуства

Филипинските бойни изкуства могат да бъдат класифицирани в три категории: Арнис, Escrima и Кали , които се намират съответно в северната, в централната и в южната част на Филипините.
Смята се, че филипинските изкуства на Escrima произлизат от Индия и са донесени от хора, които пътували през Индонезия и архипелага Риоу. Индонезийските Джакалеле и малайското Силат Милау са две бойни форми, които се счита, че са внесени във Филипините по тези пътища.

 

ІХ – ти век – Зараждане


Китайската династията Тан от 9 век търгува с Филипините от Източна Азия и Малайзия. Бойните методи на тези страни Контау и Силат имат голямо влияние върху развитието на Кали, което се смята за прародител.

 

XII -ти век – Преселение

Според легендите десет Датус (вождове) напускат Борнео и се установяват в Панай, където през 12 век създават Ботоан.

Ботоан е училище, в което Датусите преподават Кали заедно с академични предмети и селско стопанство. Това е вид подготвително училище за племенни вождове.

През 12 век се осъществява третата миграция на малайзийци. Тези емигранти са предците на филипинците Моро (мюсулманите на остров Минданау и Сулу). Те разпространяват своите култура, религия и Кали-система, включващи остри оръжия с всякаква дължина. Смята се, че вождът Мангал е пренесъл Кали на Мактанския остров.

Сри Батаугонк и неговия син Сри Бантуг Ламай са пренесли изкуството на островите Цебу по време на империята на Маджапахид.

Ража Лапу Лапу, синът на вожда Мангал, по време на постоянни битки развива и преименува Кали като Пангамут.

 .
XVI -ти век – Испанско управление

В началото на 16 век Ража Лапу Лапу и Раджа Хумабон, син на Шри Бантуг Ламай, имат спор за земя, за която Лапу Лапу твърди, че принадлежи на баща му.

 

До битка не се стига, понеже Филипините са посетени от португалския изследовател Фернандо Магелан. Испанците изпращат експедиция, която търси западен маршрут през Тихия океан към Индия.
Корабите на Магелан попадат в непознатия архипелаг.

На 16.03.1522 год. Магелан достига острова Самар. Той решава, че е в негов интерес да изчака преди да атакува и затова спира на близък ненаселен остров.

На 18.03.1522 испанците забелязват лодка с местни жители, насочена към техните кораби. Магелан вижда в това възможност да ги поздрави приятелски. Островитяните запознават Маелан с островите, образуващи архипелага.

Корабният свещенник кръщава в католицизма Раджа Коламбу, вожда на Самар, и Раджа Хумабон, вожда на Цибу.

На 27.04.1522 Магелан води експедиция до близкия остров Матан с надежда да го завладее и да го подари на Раджа Хумабон. За нещастие, когато 49 испански конкестадори слизат от корабите си, срещу тях се изправят 1 000 островитяни, водени от Раджа Лапу Лапу, въоръжени с копия със стоманени върхове и калени с огън дървени пръчки.

Магелан е убит от копията и стрелите на хората на Лапу Лапу.

През 1543 г. Руи Де Вилалобос, пътуващ от Мексико, спира близо до Минданау и наименува целия архипелаг Филипини , на името на краля на Испания Филип II.

Испания дълго време владее Филипините и затова испанският израз за бойни изкуства с оръжия – Арнис Де Мано , се превежда като Изкуство на ръката . Това е система за самозащита от Филипините, която се занимава с бой с пръчки и тояги, ножове и мечове. Техниките с празна ръка са на второ място в това изкуство.

През 1565 г. Мигел Лопес Де Иегаспи, оторизиран от Филип II, колонизира острова Цебу и охранява Филипините.
Когато през 1570 год. испанците пътуват до острова Лузон, те го намират населен от филипинци, китайци и индонезийци.

До тяхното пристигане тези групи се конфронтирали с Кали-бойци, чиито бойни методи далеч превъзхождали техните.

Но испанците, използвайки огнестрелни оръжия, побеждават населението на Лузон.

Оттогава изкуството на Кали е забранено, но тайно се практикува и подобрява от малко просветени.
Изкуствата са запазени в местни ритуални танци, наречени синулог , които за финал имат лъжливи битки с мечове. По ирония на съдбата тези танци често се изпълняват за удоволствие на испанците.
Кали майсторите практикуват техните изкуства упорито и така развиват скорост и ловкост при боравенето с оръжията.

Тъй като испанските мечове са остри и лесно режат, филипиците започват да тренират удари по нервните центрове по тялото с дървени оръжия, за да позволят на Кали-бойците да обзоръжат или обездвижат опонентите си с точни атаки.

По време на 330 годишното испанско управление, след много схватки с испанците и подобрения изкуството Кали се изменя. Много тренировъчни методи са премахнати и много нови техники са добавени.
Това заедно с влиянието на испанската култура и език води до еволюция на Escrima (Арнис Де Мано) .
Испанските системи с рапира и кинжал имат най-голямо влияние за развитието на Escrima. Интересно е да се отбележи, че много от филипинските майстори преподават Escrima вместо на родния си език, на испански.

Истинското Арнис Де Мано не умира . Това откриват и испанците, всеки път, когато се вдига въстание. От поколение на поколение многото различни стилове, общо наричани Арнис Де Мано, от различни части на Филипините са запазени живи и се предават баща на син през вековете.

1898-1946 – Американска окупация

Когато испанската власт пада и Филипините стават част от Америка през 1898г., забраната над изкуството е отменена. Приятелски състезания се провеждат публично по време на фиести, но учителите никога не отварят своите врати и Арнис Де Мано остава полусекретна дейност.
Когато японците нападат Филипините много филипинци се сражават заедно с американците.
В истинските битки филипинското бойно изкуство се доказва като наистина добро. Филипините се освобождават през 1946 година.

Дори след войната Филипините остават гореща зона. Градът Сан Джоан е първото място, на което се забранява носенето на нунчако през 1967 г.

С президентска намеса във военния закон на страната през септември 1972 г. се слага край на продължителното и широко използване на смъртоносни оръжия за решаване на спорове.

XX – ти век

След войната много филипинци емигрират в САЩ и с тях се разпространява и Арнис Де Мано . Повечето от емигрантите отиват в Хаваите и в Калифорния.

Мнозинството от тези, които отиват в Калифорния, се заселват в Стоптън и от там Арнис Де Мано или Escrima се появяват на сцената на бойните изкуства в САЩ.

Откриването на Escrima заедно с широкото разпространение на нунчакото става благодарение на Брус Лий. Неговите филми и сцените на бой с нунчаку и две тояжки донасят известност на филипинските бойни изкуства.

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial