Създаване, идея, развитие и специфика на бойните изкуства

21/02/2021

Идея на Станислав Багалев

Бойните изкуства са част от древното наследство на всички цивилизации и култури и се ситуират в различни региони по цялата земя. Те не са част само от една културна нишка или традиция, а това са част от елементите на всяка войнска култура в различните краища от изток до запад, от север до юг по цялото земно кълбо.

Бойните изкуства култивират различни аспекти на тялото, духа и съзнанието, променят и изграждат личността в нейното социално и културно общуване.

Те са основната част на обучението на всеки един мъж в древнте култури. Нека да разгледаме техните аспекти и взаимовръзки с културата и традицията.

 

Бойните изкуства в древните култури

Съвременната наука говори за процеса на инициация – подготовка, преход и завършване на пътя от момче, през юноша до мъж във всяка една цивилизация. За създаването и израстването на мъжкото и развиване на всички аспекти от личността на мъжа са се грижили специални учители или група от стари мъже, които са били шамани или глави на клана, и те са структурилали обучението на младежите. Те са преминавали различни изпитания, и освен ловът, да докажеш, че можеш да убиеш и донесеш плячка, са използвали борби и преборвания, както и племенни таци край огъня, където се танцуват мъжки и женски танци. Мъжките танци често са с оръжия – копия, щитове, мечове, ножове, камшци, което ритуално въвежда младите хора в енергията на рода, традициите на предците и става част от общото. Затова ако не си част от рода, общото, ти не знаеш танците, не знаеш стъпките и движенията, които се предават, което веднага си личи и не те допускат до приближения кръг. За това се е изисквало време и доказване на уменията.

В началото на момчето даже не е давано име, защото още не е било ясно дали ще оцелее през трудния път на обучение и дали ще се случи преходът му в света на доказаните мъже. След преминаването на различни изпитания, преборвания, лов, битка и успехи, е даване име на младежа, съобразно неговите постижения. Тогава той е бил приеман от общността и от другите като равен и често чак тогава е имал шанс да създаде семейство.

В някои места в света все още може де се видят такива племенни обичаи, танци с оръжие и мъжки бойни танци.

Античността създава множество модели на игри, преборвания и състезания, като Панкратион, древногръцката борба с удари, е била част и от първите олимпийски игри, като даже Аристетел и Платон са тренирали Панкратион.

панкратион винг чун

Една от теориите за разпространението на бойните изкуства гласи, че войните на Александър, обучени в тракийскяата борба и Панкратион, са предали уменията си във войните в Мала Азия и Индия и от там са пренесени в Китай и цяла Азия.

Бойните изкуства са част от израстването, обучението и бита на мъжете през вековете и това дава силен отпечатък върху начина за разбиране на културата не само като философия, религия или ахитектура, а като сила, войнска чест и завладяване на нови територии.

 

Бойните изкуства през средните векове

Бойните изкуства са били част от различните слоеве на обществото, където са се практикували различен вид техники или системи, като целта винаги е била една – силно, здраво, издържливо тяло, което се променя съобразно ситуацията, силен дух и ениргия, които да издържат на напора на динамично-променящите се събития и да оцелеят в битка или защита на дома или държавата.

Бойните изкуства са били разделяни и в социален слой и като приложимост и цели.

средновековни бойни изкуства винг чун

Бойни изкуства за безправната класа

Обикновенните хора са тренирали борби и преборвани в различент тип и вид в малките селища и в големите градове. От там произлиза и борбата и преборванията на различни празници, които са живи и до днес в цял свят. Имало е и пътуващи борци, които са предизвиквали в различни селища борците от дадения град, и срещу заплащане са премервали сили. Днес тези идеи са превърнати в състезания с ясен правилник и регламент, медали и грамоти, но целта не е подменена, а е останала същата.

Бойни изкуства за средната класа

война през средните векове

Това са били бойни изкуства като част от обучението на подрастващите в ясни физически действия, сила, бързана и ловкост, боравене с оръжия, дуели и язденето. Целта е била освен овладяването на четене, писане, смятане и религия, бойните учения да изградят силен и здрав дух в здраво тяло.

Провеждали са се различни състезания по празници и са се офомяли фамилии, които са преподавали в академии по фехтовка, борба, конна езда и свободни борби.

 

Бойни изкуства за висшата класа

Освен добрите обноски, обучението в изкуствата, природните науки, управлението и теорията на войната, висшата класа се е обучавала и на бойни умения, фехтовка, яздене на кон, стрелба с лък, арбалет, битка с мечове, копия, алебарди, като това калявало характера и давало възможност да се изгради цялостнтна личност, която да може да води уверено другите. През времето, когато не е имало война, усещането за поддържане на битка и преследване се е осъществявало чрез лова и ловните дружини. Там се е поддържало усещането за подготовка на конете, оръжията, избиране на местност, разпределяне на задачите, целите, кой каква дейност в екипа ще изпълнява, даже е имало и различни състезания, кой отряд от лова ще събере и донесе повече дивеч. Тази дейност и днес е останала като традиция и ловът е останал със същите белези като идея и структура, но модифициран заради огнестрелното оръжие.

 

Бойни изкуства за военната класа

средновековни бойни изкуства

Мъжът винаги е бил войн и затова, тези, които са усещали силно войнското в себе си, са били отделяни в отделна част и място за обучение и възпитание. В античността гимназиона е бил част от всеки голям град, като това е било мястото за обучение на младежите и мъжете, където в средата е имало голям квадрат тренировъчна площ, където всеки е премервал уменията си с другите. Чували сме за крайните методи на спартанците, които убивали всеки, който не ставал за война, били супер сурови в обучението на децата във военното изкуство и голяма част от тях загивали още при обучението.

Бойното изкуство е било винаги основна част от военното изкуства, наред със стратегията, тактиката и авладяването на бойния дух.

Изобретяването на огнестрелните оръжия довежда до тотални и драматични промени в използването на бойните изкуства от военната класа и те стават важен съпътстващ модел и механизъм на обучение даже и сега в специалните части на военните подразделения.

 

Бойни изкуства в манастирите

шалин винг чун бой

Голяма част от послушниците в манастирите са били оставяни още като деца, и тъй като не всички хора са еднакви, даже и да им се преподава еднакво, те носят в себе си различни качества. Затова част от децата ставали преводачи, превеждали и преписвали книги, други обаче били обучавани да защитават манастира от посегателства, да охраняват манастира или различните пилигримски шествия, както и да се грижат за опазване на богатството.

Сформирали са се в малки армии или даже в големии армии от монаси-бойци. Те са били обучавани и на философията и религията в даденият манастир, но са тренирали различни бойни изкуства, с оръжия или без, да да овладеят тялото, духа и мисълта си, за да осоществят тяхната задача по охрана и предпазване на манастира, книгите и съкровищата му.

Известни са кръстоносците, които са били военния корпус на църквата, а на изток известни са монасите от Шаолин, които са били обучавани в бойното изкуство, пренесено от индия чрез Бодхидхарма, първият монах, основател на Шаолин, като изкуството се е развило в много направления в целия сват, с клонове в Корея или Япония, където Шаолин се казва Шорин и от там бойното изкуство Шорин Кемпо.

 

Бойни семейни школи

ян тай чи ян лучан

В историята има много известни семейни школи и в Европа и в Азия, където се се създавали легендарни бойни изкуства и стилове, които са се преподавали през вековете като семейна традиция и ценното съкровище на знанието и умението даже не се е преподавало на жени, за да низлезне тайната извън семейството. Това са били известни фамилии в традицията на бойните изкуства и на запад и на изток. Някои от тях са преподавали и в дворците на царе и императори, в къщите на благородници и военни, други са охранявали важни стоки или кервани.

В семейството традицията е пазена зорко, знаело се е на кого какво се преподава, като след специални изпити и церемонии се е предавало старшинството на един от всички наследници и той е продължавал рода.

Да се тренира при тези фамилии е било винаги привилегия, която се е доказвала с много години, труд, пари и отдаване на каузата.

Там са се пазели тайните знания, техники, текстове и умения, които са се предавали от поколение на поколение.

Днес част от тези семейни школи все още съществуват, развиват се и разпространяват знанието, но отново в органичен обем, като само приетите членове получават тайното днание. Но дали е така или не е, дали легендите са истина или само мистика, е трудно да се каже, ако се вижда по някои от представянията на тайните фамилии и техните ученици.

 

Запад и Изток

Теорията за цялостната и хармонична личност е силно застъпена и тя оформя идеята за свързаност на тялото, уменията, проявите и социалния статус. Всяко нещо е било важно и му е отделяно нужното време, за да стане то перфектно и да се покаже пред другите или да бъде скрито.

Състезателният принцип е също важна част от идеята на Европа, за разлика от Изтока!

женски бокс

В Европа, от времето на античността, Гърция и Рим, агоналният човек, човекът който се състезава, е истинският доказан човек. Поровеждали са се различни състезания по вякакъв вид преборвания, пред публика. Освен състезанията по поезия, театър, музика, склуптура, рисуване и други изкуства, е имало и състезания по бойни умения, бокс и преборвания. Историята пази велики имена, даже митични, които са можели не само да преборят всеки, но и да вдигнат в ръцете си цял бик. Затова е и култът към тялото, голото тяло, мускулите и демонстрирането им. Някои от великите борци от това време са увековечени в епически склуптури. Затова са създадени и Олимпиадите, които са събирали прословутите бойци от целия познат дотогава свят, за да се преборят. Тази традиция е жива и до днес, превърната в огромен комерсиален модел на пари, държави, клубове, телевизии в открити състезания.

За разлика от тази състезателна показност на изток това е точно обратното. Няма състезания, няма показване, а има скриване, тайнство, неяснота. Има мистичност.

Затова и майсторите са със широки дрехи, за да се скрие тялото, да се скрие движението. Затова и всяко преподаване е в тайна и споделянето е с неясни думи и идеи, за да може само най-умният, най-прозорливият да достигне до знанието, да го открие и да го предаде. Което много често не се е случвало, защото от цялата идея за криене и мистичност на изток не са разработили такава стройна система на преподаване, за да научиш наистина някого, а семеен тип преподаване, където детето влиза или в манастира от малко, или в самото семейство започва от 3 годишна възраст да тренира, и като порасне, то може всичко. Защото споделянето е свързано с доверие, с принадлежност към мястото, манастира, семейството и с тайнственост. Няма състезания и преборвания, няма показност, няма книги и методика. Има битки, които често са със смъртоностен характер, от там мистики и легенди, предавани от уста на уста, записвани в книги и предания.

китайски майстор

Самата идея за това мистично отношение е скрита и във философията на изток, Дао, Будизъм, Дзен. Това са неясни дълбоки концепции, които могат да се мислят в противоположен и коренно противоречащ си пласт,  да се преливат, без да си противоречат.

Още в първите думи на трактатът Дао Дъ Дзин, пише: „Словата може да са път към Дао, но не неизмемен път. Имената могат да именуват, но не са неизменни наименования“. (61. Стр. Даодъдзин, Изток и запад, 2019)

Нещата нямат имена и конкретна определеност, а мистичност, неяснота и неопределеност. Като имената на формите или движенията.

Затова често се получава сбъсък на цивилизации, както го наричаме ние, и когато европеец отиде да учи на изток, не може да разбере какво се случва и защо не му показват или защо не вижда логиката. Защото той подхожда с модел на перецепция, който е различен от тамошния и не може да си получи истинско учене, докато не се приеме техния модел, за да може да потече информацията.

Затова и днес има европейци, които учат там или живеят там, знаят езика или тренират толкова много и дълго, че се превръщат в проводници, преводачи на едната култура с думите на другата култура.

Същото се получава и с източните майстори, те започват да живеят на запад, разбират културата и начина на предаване на информация, и започват да преподават по различен начин, даже изпадайки в крайност на комерсиалност и публичност, нетипична за изтока.

 

 

Бойните изкуства в съвременното общество

кик бокс

Бойните изкуства са част от съвремонното общество по един и друг начин. Определено след измислянето на огнестрелното оръжие светът се променя тотално, и като ценности, и като стратегия и геополитика. Животът става много по-не важен, битката става вече не лице в лице а от разстояние и с едно натискане на спусък може да убиеш стотици хора.

Затова и бойните изкуства претърпяват голяма трансформация.

Още по времето на Боксьорското въстнание в Китай 1901 година, когато Китай се опитва да изгони многонационални западни компании и националистическо движение, породено от Опиумните войни на юг, които се опитват да съсипят китайската култура и бит чрез евтин опиум и да закупят земи и бизнеси от китайците, китайските националисти атакуват западни фирми и западни посолства по това време. Но модерната тогава западна военна промишленост стоварва модерното си въоръжение и смачква бунтът по жесток начин, като по това време китайците са тренирали техниките на желязната ризница, убеждавайки трениращите, че могат да спрат куршум с голи гърди, неуспешно.

Същото нещо се случва и с местното население, индианци, в Америка, когато те се изправят със стрели и лъкове, коне и пера, срещу пистолети и пушки, автоматично оръжие и коли с войници.

В тези случаи бойното изкуство се пречупва пред технологията за смърт и се трансформира в другото и то много по-важно поле – в полете на самоусъвършенстване, тренировка на тялото, уменията и невидимия боен дух.

брус лий

Безспорно за разпространението са важни филмите и кино индустрията, която показва на всички по един уникален начин, чрез движение, красота и хореография, на силата, бързината и ловкостта на бойците, което запалва милиони практикуващи по целия свят да овладеят древните умения, които променят човек и му дават път за откриване на себе си.

Състезанията по бойни изкуства стават също важна част, която дава възможност да се премерят сили в даден стил, спорт или направление, да се види коя е по-добрата школа, учител или страна.

Появяват се и смесените бойни изкуства, ММА, където като в старите антични времена на Римската империя, в клетката са премервали сили най-големите бойци в света и арената е била цаст от цивилизацията на античността. Днес не е по-различно и медиите, платените телевизии и цялата машина за популярност и пари прави известни бойните изкуства и шампионите известни до всяко кътче на света.

Тук се намесва и цялата спортна промишленсот на тренировки, храни, добавки, фитнес уреди и кондиционни тренировки, които добавят умения, сила, бързина и издържливост при спортистите и атлетите. Това е развитие на западната идея за състезание, показност и доказване, което е част от традицията на Гърция.

В този смисъл и азиатската култура започва да дава сигнали за отваряне и част от бойците в Азия започват да премерват сили и в тези състезания, както започва и ясна идея за спорт, система и общо преподаванае на всики, създават се в Азия и пъвите униреситети по спорт, катедри по бойни изкуства, професори, преподаватели, методика и обучение, което променя и облика на азиатските бойни изкуства.

ММА

В същото време тайното и мистичното се засилва, като обратно на популярното и показното,  тайните секрети остават скрити за мнозина, традиционното, истинското се прокламира и започва да се търси, за да се открие тайната и традицията на истинското знание, скрито от предците. Засилва се и влиянеието на фамилни и семейни школи, превърнати в големи международни органициации, които по леко съврмененен начин преподават традицията, предадена от векове, което не винаги се получава, защото понякога „преводачите“ срещат трудности при превода и разбирането на практикуващите често се сблъсква с неясни формулировки и странан методика, която понякога не довежда до нужните резултати с години.

Бойните изкуства започват да се оформят като важна част от обучението и на подрастващото поколение, тъй като няма вече задържителна казарма, като цяло там винаги са се изграждали основните физически и психически и качества, както и бойният дух на мъжа.

Бойните изкуства все повече започват да заместват тази липса на обучение и нужда от възпитание и трансформация на прехода на момчето в мъж.

Тъй като моделът за мъжа е разклатен от редица“модерни“ представи, се получава сериозен проблем и огромен буфер в идеята за Ин и Ян, където мъжкото става слабо и нежно, неуверено и чувствено, а жеското става силно, водещо и уверено.

Затова и бойните изкуства с тяхната традиция, ред, тренировка, физическа подготовка, система, екипна работа, доверие, ценности, принадлежност и боен дух, дават възможност за осъществяването на сложният процес по иницяция и създаването на силен, организиран, уверен и балансиран човек в съвременното общество.

 

Станислав Багалев

Майстор по ВингТчун, ТайЧи

София

20.10.2020

Social media & sharing icons powered by UltimatelySocial