[/frame_left]
Слънце, море, вълни и ВингТчун – това бе ежедневитето на участниците на международния семинар в Китен.
Гости бяха Грандмайстор Керншпехт, сифу Оливър Кьониг, сифу Джузепе Шембри и сифу Андреас Грос.
Сифу Багалев води първите два дена сутрешните занимания, които бяха концентрирани върху идеята за Ин-Ян и как тя се развива в различните части на тялото, атаката и защитата. Бяха показани упражнения, които да повишат контрола на собственото тяло, както и усета, за да може адекватно да се приложат принципите на ВингТчун по време на атаката.
Четири дена следобед бяха предвидени за тренировки с майсторите.
Първите три дена ГМ Керншпехт, който бе в уникална форма, показа до какво съвършенство и перфекционизъм може да се развие усетът за натиск, тайминг, дистанция, баланс и удар. Той се движеше с тайминга на атаката, насочвайки и променяйки ситуацията така, че противникът нямаше шансове даже за движение. ГМ Керншпехт говори и за важните идеи и принципи във ВингТчун, които трябва да се спазват, както и защо има различни видове и направления във ВингЧун.
ВингТчун няма фиксирани движения, това е принцип. Движенията и техниките се формират от противника, от неговия натиск и движение, съобразени със скоростта, тайминга и дистанцията. Често обаче много учители преподават фиксирани техники, които се заучават механично и чрез сила тези техники се прилагат в реална ситуация, което противоречи изцяло на принципите на системата. Ако човек е силен, може да върви по този път, но винаги има по-силен или по-умел от него. Затова да следваш трите принципа на ВингТчун е важна съставна част от тренировката: 1. приеми това, което идва; 2. следвай това, което си отива; 3. атакувай, когато е празно.
През останалата част от тренировките сифу Оливър (национален треньор на Австрия, Чехия и Словакия и главен мениджър на ЕВТО) с внимание и търпение обясни на всички участници в семинара основните реакции, фолдинга, слайдинга и first routine, както и вариациите, породени от натиска и стреса на противника. Неговите движения бяха винаги с противника, търсещи отворения прозорец за атака. Така никой нямаше шанс за реакция, защото атаката се появяваше в празното пространство. Винаги спокоен и усмихнат, сифу Оливър помагаше на всички да усетят и да променят нужният детайл в движението.
Последният ден от семинара водещи бяха сифу Джузепе Шембри (национален треньор на Швейцария, технически директор на ЕВТО, отговарящ за класическия ВингТчун) и сифу Андреас Грос (главен инструктор в академията в Хайделберг, ръководител на офиса на ЕВТО). Сифу Шембри показа как височината и силата нямат значение, когато уменията и усета са развити – той се движеше като светкавица, покривайки с удар всяка «отворена врата». Сифу Шембри тренира с всички, независимо тяхната степен, доказвайки, че умението се придобива само след тренировка, но и само в правилната насока. Той изпита за следващите нива Румен Радев, Румен Недков и Марин Мазнев, които въпреки стреса се представиха чудесно.
Сифу Грос тренира с всички реакцията при стрес и доказа, че при непредвидена реакция човек, поставен в стресова ситуация, реагира много често неадекватно, първично или въобще не реагира, което може да се използва от опитния нападател. Нищо не е това, което се вижда, нищо не е това, което изглежда. Човешкият мозък често блокира, стресира се и може да ни изиграе лоша шега в една реална ситуация. Затова тренировката не може да е винаги еднаква, а трябва да се тренира и в стрес, при променяща се обстановка.
В последния семинарен ден в присъствието на Грандмайстор Керншпехт, сифу Оливър Кьониг, сифу Джузепе Шембри и сифу Андреас Грос сифу Станислав Багалев бе промоциран за майстор по ВингТчун – 5. PG.
Свободните от тренировки часове бяха изпълнени с морски приключения, скали, пясъци и дюни, плуване и гмуркане, както и със студена бира и разговори край морския бряг. Уникалното приживяване в дискотеката на открито в Китен събуждаше всички за парти, а разходките в Созопол и посещението на джаз клуба „Mishel” там бяха запомняща се част от финалното парти. В арт клуб Mishel всички се насладиха на изкуството на други двама големи майстори – в музиката – на китариста Мирослав Иванов и пианиста Васил Пармаков.
Както обобщи един от участниците в семинара – дойдохме, видяхме майсторите, те ни видяха също и се върнахме с майстор.