Традиционно преподаването стартира с ученето на форма
Формата е поредица от движения, които описват пространството. Те подреждат го по определен начин, тренират тялото, дишането и концентрацията. Дават модел за първоначални реакции.
Във ВингТчун в началното обучение това са формите СюНимТау – форма на малката идея и ЧамКю – форма на търсенето на мост. Следват БюДжи, формата на дървения манекен, форма на дългата тояга и осмо-режещите ножове.
Тук ще използвам думите форма и форма с двете им ситуативни значения – форма или на китайски “Тао” – означават точно тези форми, които се изпълняват от трениращите бойни изкуства. Поредицата от правилни движения и стандартите за тяхното изпълнение.
Семантиката на думата “форма” на български е, че заобикалящите ни предмети в живата и неживата природа имат форма Тя е непроменяема в пространството в даден период от време и може да бъде описана. За разлика от нещата, които нямат форма която да е постоянна във времето и пространството.
Ученето на началните форми дава на учениците временно спокойствие
Често ученикът пита – какво е това, защо се прави така, как се прави следващото движение. Но често получава и заучения отговор на учителя – давай,тренирай, не питай, като стане, ще разбереш. Което отделя ученика от питането и го насочва в тренирането, правенето, повторението.
Но трениране без знание и без разбиране не е възможно, защото природата не търпи празни неща. Ако има външно, то има и вътрешно. Това означава, че ако ученикът не знае какво стои зад движението, той си измисля някаква негова идея и я спазва. Без даже понякога да знае дали е тя, или привнася друга, чужда идея от друго бойно изкуство, което е тренирал, защото му се струва подходяща и правилна. Ето така се раждат и новите стилове и направления – често от неразбирането и механичното привнасяне.
Повторението оформя дадена форма на ръката или на тялото, или на ритника. Ученикът я запомня и вече иска да я приложи, да опита този инструмент, който е научил. Дали той е толкова уникален, дали е опасен и как действа срещу жив нападател.
Учителят създава ситуация в пространството – правилна атака, която да съответства на наученото движение. Ученикът прилага движението и то – “о небеса, действа…!” Уникално, впечатляващо … това кара ученика още по усърдно да учи движения, и още движения. Да учи отговори на въпроси, които не знае, да учи техники и комбинации, които стават все по-сложни и по-сложни.
Светът около нас вече не е така заплашителен и хаотичен, а подреден, има ред и ясни идеи за концепции на удари, придвижвания и ритници по права, диагонал, кръг,предвижване, удари, техники, комбинации…Тоест, външната форма е оформила тялото и то вече има създадена устойчива мускулна памет за възпроизвеждане на движения.
Автор – Майстор Станислав Багалев