Но защо, защо е този опит за контрол?
Защото ни е страх!
Страх ни е да не изгубим другите. Страх ни е че ще се случи нещо, което не ни харесва, не сме предвидили и то е извън нашето желание.
Страх ни е да приемем, че ние не контролираме себе си.
Ние не контролираме нашето тяло. Не контролираме нашите емоции. Не контролираме нашето съзнание.
Ето защо източната култура, както и християнското учение, ни учи първо на контрол над себе си, а не над другите. Учи ни на развитие и опознаване на нашето тяло, нашите чувства и емоции и на нашия разум и дух. Да ги овладеем и развиваме в една правилна посока.
Защото,ако искаш да контролираш, ще бъдеш контролиран също. Как? Чрез точката на контрол, която ти упражняваш, другият също може да разбере за твоя опит за контрол и той да те контролира също.
Точката на контрол може да са емоциите, думите, действията или не действията, желанията ни и мислите ни, натиска или силата ни, както и липсата на такива.
Отлепването е отказа от контрол, за да приключиш всичко или да се махнеш от проблема. В бойното изкуство да отлепиш, без да ти лепнат един, е най-голямото умение.То се тренира от напредналите майстори.
Спри да контролираш другите
Контролирай себе си, момента на отлепване, не прикривай другия, а прикрий себе си, усети момента или го създай, отлепи и завърши.
Отлепването е риск, който не всички искат да поемат, защото не са готови за него.Отлепването е скъсване на точката за контрол и търсенето на свобода на движението. Действието извън време-пространствения континиум на другия, извън полагане на ситуацията и нейното крайно решаване чрез колизия.
Чрез самоконтрола и усета на времето и пространството ние трябва да полетим, да отлепим, за да намерим празното място,където можем да се приземим.
Риск,който ако усетим и разберем, става част от цикъла и единството на контрол, чрез липса на контрол. Самоконтрол, контролиращ другия и ситуацията.
Използвайки парадигмата на ин и ян и единството на двуполюсното триединство, застъпено в нея, можем да кажем, че стъпките на овладяването на изкуството са:
– контрол, за да контролираш другия
– контрол и липса на контрол, в едновременна ситуация
– липсата на контрол,която контролира цялата ситуация
Нито едно не е пълно и изпълнено, докато цялото не е е цяло и всички негови части не работят хармонично и заедно. Няма части, има цяло, което чрез променяне във времево-пространствения континуум ние постигаме тоталния контрол. Чрез липсата на контрол, водене без намеса, колизия, без търсенето на такава.