ВингТчун е китайско бойно изкуство, което не използва бързина и сила, за да сблъска по-добър и силен ъгъл със силата или техниката на противника, а идея за чуване, усет, реакция на променящата се среда, запълване на празното пространство с удари и работа със силата и енергията на противника.
Не сблъсък, усет и решение!
Първоначалното ниво на ВингТчун се преподава така – определяне на нашите граници, определяне на границите на противника, усет за дистанция и атака, както и защита от тази атака. Затова са и формите, първоначалните упражнения. В началото защитата е груба, праволинейна, насочена само напред, упражненията, които се използват отново са с идея за сблъскване със силата на противника, установяване на правилния ъгъл, който да ни защити. Но това е само началото на обучението. Не бива да се спира до тук, където ъгълът и силата са най-важни, натискът и изпреварването са самоцел.
Това е първоначално ниво за развиване на собствената сила, техника, психика и работа върху страха да бъдеш ударен и да те ударят. Придобиване на увереност, излизане от тоталното незнание и неможене. Но често от неувереност, ученикът придобива тотална самоувереност. Тялото му се променя, трениращият става по-силен, по-бърз, по-издържлив, по-техничен, но това е само началото. За някои това е и краят. Това ниво е преход към второто ниво на системата – развиване на усещанията и тяхното използване в боя.