Да се освободиш от противниковата сила отново не е лесно
Силата му те преследва, а страхът, че ще бъдеш ударен, те парализира и това спиране те прави още по-лесна мишена. За да се освободиш от нещо, ти трябва да го познаваш, да знаеш какво е, накъде отива, с каква скорост и посока, както и интензитета на силата му дали е променлива и ли еднопосочна.
Затова и упражненията за усет, залепване, следване, поддаване, манипулация, водене, отлепване, прехвърляне са важна част от заниманията. Ако ги няма в системата на тренировка, значи нещо куца, значи този принцип не се тренира и това ще постави една голяма дупка в усещането. Възприемането на света не се случва само на визуално ниво, но и в усещането за промяната на ситуацията.
Да се освободиш от себе си, от страховете си, чак тогава можеш да се освободиш от другия, от неговата сила или агресия, защото ако ти не си освободен, няма как да се освободиш от това, което идва. Иначе то те застига, натиска, смачква, удря истрахът надделява, времето спира и само болката и отчаянието остават.
Да тренираш сблъсък с удара на противника и да закаляваш ръцете си – това не е част от системата на ВингЧун, поне според трактатите и думите на майсторите, но то се практикува все повече и повече.
Замяната на същностното с привидното е процес, който ни залива.
Не следвай другите, а мисли със собствената си глава. Не прави без да разбираш, търси, за да намериш.
Автор: Станислав Багалев