Какво сме ние?
Това което носим като дрехи, това което сме в очите на другите, това което ядем, това което говорим, или това което мислим?
Хората често имат толкова много роли и лица, че в един момент автоматично започват да ги сменят при най-малкия външен фактор. Реакцията се поражда от външната среда, дразненията на средата предизвикват модела, създаден предварително, той се проявява. Ситуацията се променя, реакцията на средата също – сменя се ролята и целият човек става различен. Сред приятели сме други, но не съвсем, защото пак внимаваме, да не прекрачим ролята и да не променим статуквото в групата.
Докато не се върнем в къщи и там приеме другата роля, която е предварително изградена, и …какво? Кога сме ние, кога сме себе си?
Чуваме ли мислите си, или те са породени от други, вкарани в главата и загнездени там? Защото ние говорим и действаме, но дали това са нашите мисли или са на някой друг, по-силен и по влиятелен, кайто ни е дал своите мисли, и ние сме го заместили директно.
Как да чуем себе си, отвъд бръщолевенето, загнездено в съзнанието си?
Има метод, който изчиства, както миенето изчиства тялото, както сънят изчиства умората, така и медитацията изчиства мозъка. Медитацията му дава рефреш и центрираност, усещане за спокойствие и истинност.
Защо обичаме да ходим сред природата, защо обичаме преходите, планината, морето? Те сякаш ни пречистват, не можем да мислим за нищо дребно и житейско, всичко започва да ни се струва някак си далечно, а ние се реем свободни. Точно и затова човек си дава почивка, и гледа тя да е дълга, за да може да зареди батериите. Малка глътка въздух, както го наричат повечето хора, и..обратно в ролите, които сме заели.
Връщането към природата ни дава знак, какво сме изгубили, коя свобода бленуваме.
Затова, не е нужно да чакаме до следващата ваканция, за да бъдем със себе си, а е нужно да медитираме всеки ден, или всяка минута, която имаме.
Цигарата с кафето не е точно медитация, както много хора се опитват да приемат, но тези 3 минути, които пушим и пием можем поне два пъти на ден да ги ползваме за да медитираме, да изчистим съзнанието си от лошите и объркани мисли, за да може съзнанието ни да бъде гладко като езеро, за да центрираме себе си и да открием себе си.
Тогава ще започнем истинското си пътешествие към себе си и после и към другите. Това ще ни даде ясната идея, защо чувстваме дадено нещо в момента, защото чувствата също се пораждат, но и се контролират от мисълта ни!
Автор: Станислав Багалев