Често знанието на определена форма в бойните изкуства се представя като единствения път към съвършенство, че знанието на комплекс от движения дава на човек свръх умения, които може да ги използва винаги в дадена ситуация.
Дали това е така или не е?
Има стилове, например Тадзицюан, където традиционните форми са „дълги”, което означава форми от по над 80 движения, като всяко движение съдържа поне от 3 до 8 придвижения, които се играят бавно, но минимум около 20 минути, някои до един час!
Дали знанието на такава една форма прави „знаещият” и „можещ”?
Нека представим потокът на учене и знание сравнен с обучението на един човек по чужд език.
Представете си ситуацията, че вие знаете един огромен текст наизуст, той е „свещен”, защото е предаван от поколение и почти е неизменен, в който се съдържа истината за всичко в света, тоест там е „закодирано” всичко.
Преди столетия един от основните методи но ученето е бил точно този – учили са се огромни текстове, често цели книги наизуст на непознат език, например латински или старогръцки. Това безспорно е развивало паметта, но дали тези „носители” са разбирали какво им казва този текст?
Смисълът не им ли е убягвал?
Представете си същата ситуация в традиционното преподаване на бойно изкуство – направо започвате да учите от човек една „дълга” форма (напоследък и от книга, видео или Интернет). Естествено е, че формата ви учи на координация, движение в пространството и развивате памет за движения. Но дали знанието на формата ни прави например бойци?
Този въпрос си го задават много практикуващи, а често техните учители ги убеждават, че наистина знанието на формата в детайли до сантиметър ще ги направи и добри бойци.
Проблемът е че някой от практикуващите обаче опитват, дали наистина са „непобедими бойци”, но се провалят. Отговорът на учителя често е – защото ти не знаеш еди коя си форма, тя ще ти даде други отговори. Пък и тази форма, която знаеш, не я правиш съвсем перфектно. И ето отново ученикът, учещ нова форма, която ще му даде тайните знания.
Текст: Станислав Багалев