Тялото е сложна система от свързаности, които ние често не разбираме, които не можем да свържем или контролираме с нашите мисли и желания. Часто се получава разединение между нашите мисли, емоции и действия.
Да сме тук и сега заедно с момента и енергията е предизвикателство, което да бъде овлядяно е трудно с тренировка, приключение, изпълнено с множество перипетии.
Мисълта в бойното изкуство
Когато сме с и в нашата мисъл, ние следваме точно указаниета на нашия учител, следваме препоръките и изпълняваме действията, даже без да гледаме, усещане или следим какво се случва отвън.
Знаем, че трябва да повтаряме, и да повтаряме, докато не стане. А то не става и не се получава, но … ние не се отказваме. Защото знаем, че ако го повторим многократно, ще го научим и ще се получи.
Но всъщност ние пропускаме важният елемент, че ако не си тук и сега, ако не си в точката на контакт, ако не усещаш какво се случва и как се променя движението и енергията, посоката и силата, няма как да хванем ситуацията. Винаги ще сме леко след нея, защото се опитваме да я осмислим, и това забавя нашата реакция.
Често натренираният ученик има готови комбинации, любими и тренирани, и се опитва да ги „пробута“ винаги, и да изпревари, с неговата научена мисъл-движение, превърната в навик, ситуацията, да я натисне и изкриви по неговите мерки. Понякога се получава, но често на втория път нещата се „хващат“ и спират да се получават.
Но поговорката често важи, че „със сила се постига всичко, ако не … със много сила“ и затова, ако решите да завиете квадратен болт в кръгла дупка, няма да успеете, но ако вземете чук и с малко сила, ще стане. Така и реагират доста хора, които, ако не се получава дадена техника, се получава с много сила. Затова и повечето инструктори са и най-силните в залата.
Това обаче е илюзия, защото винаги има по-силен от нас, по натрениран, и ако сме в мислите си и идеите си, а не сме в ситуацията и контактната точка, няма да ни се получи.
Емоциите и бойното изкуство
Когато нещо се случва, то ни докосва, то ни удря в непознатите струни на нашата чувствителност и това променя хората, и то толкова странно крайно, че може да не видите другия човек, защото емоциите са проговорили. Емоциалността е често водеща при хората и тя заслепява даже ясната мисъл.
Понякога хората нямат правила, а емоции, а емоциите променят правилата.
Ако ние тренираме и не ни се получава, идва момент, в който се отчайваме, решаваме, че не ни се получава, защото не е за нас, или защото не можем и очакваме да се получи по-бързо, но не се получава, започваме да усещаме стрес, дискомфорт и неприятно чувство за безсилие. Това ни изнервя и или ни затваря и депресира и ни кара да се откажем, или ни агресира и решаваме, че ще се докажем на всяка цена, с емоционално превъзходство.
Има много хора, които са се обиждали на себе си и са спирали да тренират, има други, които са се обиждали на някого или даже на учителя си, и са решавали, че другите са врагове, които пречат на дадения човек да бъде себе си, решават да го унижат или да го смачкат и често решението е да се свиеш и откажеш, или да се агресираш и докажеш.
Но емоциите са уникално гориво, което можем да използваме, но ако е насочено неправилно, огънят може да изгори нас самите или другите около нас.
Овладяването на емоциите, тяхното разпознаване и водене е част от умението, което е важно за всеки практикуващ бойни изкуства.
Тук и сега
Затова да бъдеш тук и сега е усещане са празнота, присъствие и сферично свързване с нас самите, с контактната точка на противника и енергията на движението, сруктурата и нашето намерение.
Ако ние не се свържем със себе си, не сме единно цяло, което да усеща всяко кътче, е трудно да бъдем свързани със ситуацията и с нейната променяща се динамика.
Тялото и неговата свързаност в бойното изкуство
Много често нашето тяло се представя, или рисува, като една кутия, с предна, задна, и две странични страни. При някои хора, които не тренират, кутията е леко смачкана и безформена, при едни е сгъната през гърдите, при други е счупена през кръста и корема, там се образува гръбначното изкривяване кифоза и лордоза, а при някои е и леко усукана настрани, което е сколиоза.
Затова първото и най-важно нещо, когато започнем да тренираме, е да се научим как да държим тялото си правилно изправено.
Това се оказва не лека задача за повечето хора, защото те се изправят грешно, често с извивка назад, което води отново до проблеми. Изправянето и подравняването не е само отпред или отзад, а също и отстрани, по латериалната линия на фасциалната верига отвън и отвътре, която свързва тялото от краката до главата и го дели наполовина – Half Line.
Хората, които тренират фитнес, често правят тялото красиво, оформено, но сковано и неподвижно, защото фитнесът е работа върху изолирани мускули и тяхното уголемяване или намаляване, а не толкова до динамично-подвижна свързаност. Затова и кутията на тялото и торса често е ясно оформена и не се променя по време на движение, тя си има форма и тя си остава постоянна, защото ако ще се вдига тежест, тялото трябва да е като кран, да не се огъва под напора на тежестта.
Но такова тяло е не фунционално за бойни изкуства, защото ако тялото не се движи, променя, поддава, води и усеща ситуацията, ще бъде наранено много и даже счупено.
При стрес също често тялото е в капан на стегнатост. Преставете си една верига, която е сложена на врата ви и стига до слънчевия сплит. Това е усещането на блокиране раменете, плешките, слънчевият сплит, на диафрагмата и дишането, което отива и към гърба между плешките, след това се изкачва към врата през трапеца и стига до челюстта и главата, които се оказват в капан. От там идват и киселините, и сърцебиене, и болки във врата и главата, мигрена, безсъние и липса на енергия. Сякаш нещо ни е блокирало и не можем да се движим и да дишаме.
Тялото трябва да има динамично променяща се кутия, която да може да се активизира, но да усеща една срединност, център на свързана промяна и добавяне на бутаща или дърпаща енергия към това центриращо-динамино-свързаващо усещане.
Затова сложете ръцете нагоре над главата, хванете ги и ги протегнете нагоре, за да се изпъне цялото тяло. Протягането и прозявката са естествените модели на тялото за възстановяване. Затова протегнете нагоре и свържене ходилата с корема и с ръцете нагоре.
След това наклонете леко и бявно наляво и усетете страничната свързаност на тялото чак до краката и ходилата, до ръцете и вратът. Направете същото и надясно.
След това протегнете отново нагоре и след това усучете наляво и надясно, протягайки нагоре и надолу, без да извивате кръста.
След това наведете назад, като не стягате гърба, а активирате корема, предните мускули, протегнете таза напред и вратът и ръцете назад.
След това се наведете напред, като завъртите тазът навън, за да се обтегне цялата задна повърхност на тялото и да свъжете усещането за протягане.
Това са Дао Ин упражнения на старите монаси, движение на свързване и отпускане на целите фасциални вериги.
Това ще ви подготви да усетите тялото свързано, жилаво и динамично.
Дишането в боя
Дишането е структоро-определящо и важно свързващо-енергийно действие на тялото, за да сме живи. Но това, че дишаме, не означава че знаем как да дишаме и че използваме целия капацитет на енергията на дишането, която да ни помогне да повишим нашата енергия и вибрация. Често при смачканата кутия на тялото дишането е плитко, тоест с горната част на дробовете, и е кратко като времетраене, 5-7 сек. Всеки може да го провери с хронометър за колко време вдишва и за колко време издишва.
При правилното положение на тялото и гръдната клетка, както и на мускулите и свързващата фасция, можем да увеличим вдишването до 20 сек и да издишаме до 25-30 сек. Което е наистина много голям обем на дробовете.
При трениране на дишането се започва от вдишване отдолу на дробовете, после средата на дробовете, после горната част, а издишването е с горната част на дробовете, средната и накрая долната част на дробовете.
След това дишането става по-леко и по-ниско, като се контролира и се отделя от движенията, става независимо, а по време на спаринг се контролира от вътрешната коремна мускулатура.
Енергията и бойното изкуство
Всичко в природата и космоса се подчинява на енергията на взаимодействието – на привличането или отблъскването или на баланса между тях.
Звездите има различни размери, накои, като нашето слънце са с малки размери, има гиганстси енерийни източници на чиста енергия, като квазерите, които се виждат от отдалечени галактики. Тове е честа Ян енергия на излъчване, на светлиня и физически материал за нови планети или звезди.
Черните дупки са всепоглъщаща венергия, в която даже най-бързото нещо, светлината, не може да избяга от гравитацията им. В центъра на всяка галатика има по една свръхмасивна черна дупка и множество по-малки такива. Това е чиста Ин енергия, която придърпва всичко навътре към себе си.
Има и барансираща енергия между Ин и Ян където има живот, където отблъскването и привличането са в банас и се нулират, за да се превърне балансираща точка, съединяваща двете безкайни сили в едно. Това е леката балансираща линия на монадата Ин Ян, която показва динамично променящата се балансираща крива и нейната свързваща природа.
В нас самите има същите три силни енергии и е важно да ги открием, проявим и контролираме.
Затова средната свързваща енергия трябва да я търсим в латериалната фасция, встрани на тялото и в линията вътре в тялото, средната свързваща фасция. Тогава имаме леката обединяваща структура на свързване на Ян енергията, която е в цялата задна страна на тялото, от краката, пред кръста, гърба и до главата, и Ин енергията, която е в цялата предна страна, от челото и гърдите и корема, до пръстите на краката.
Страничната външна и невидимата вътрешна свързаност е нулата, която трябва винаги да имаме, която винаги трябва да се използа като преход за проявяване на Ян или Ин енергия, свързващият елемен и постоянната величина.
Това е като звукът на Слънцето, който е една постоянна вибрация и енергия, която се увеличава или налмалява, но никога не изчезва.
Това е и нулата, плътността на свързващата енеригия и материя. Това не е нула, а силно Ин и Ян, но балансирано и подвижно, жилаво и променящо се.
Точката на контакт и бойното изкуство
Това е проектиране на Мисъл Дух (Шън 神) и енергия (Ци 氣), която се проявява чрез същността на движението (Дзин 精). Точката на контакт може да бъде навсякъде във сферата, в нейната външна или вътрешна сфера, във всяка една точка на тялото. Започваме с ръцете, защото там може лесно да се види, но не спираме там, а тренираме всяка отделна част на тялото и движението.
Важно е да усетим баланса, нулата на точката при контакт и да усетим разликата между движение и насочена енергия.
Движението на ръката може да бъде без енергия, просто придвижване със сила в пространството, но когато има ясна енергия, насоченост на мисълта, то може да бъде няколко вида – Тай Дзи неутрално, стопиращо, Ян активно, или Ин водещо пасивно.
Точката на контакт може да действа чрез бездействие, както е казано в Дао Дъ Дзин, Трактат за Пътя и Природната дарба, Изток и Запад, Теодора Куцарова, 252 стр.
“ Най-мекото във света препуска през най-твърдото
Неналичието свободно навлиза в нямащото пролуки
Ето как осъзнах ефикасността на недействието…“
Тоест, да има проникващо-стопиращо-блокиращ елемент без даже да има видимо движение на ръката или тялото, а само плътността на точката и нейното срединно проникване в костната структура на противника, да даде това усещане за пълен контрол.
След като имаме този тип срединна енергия в точката, можем да добавим към нея и атакуваща Ян или придърпаща Ин енергия.
Много често, след като се установи една точка, при промяна към следващата се губи контрол и ученикът отива първо към рамото, като енергия, и след това се опитва да отиде отново към новата точка на контакт, или често също енергията остава в предишната точка на контакт. Това води или до лекота в точката на контакт, или стягане от рамто, и последва удар, който не може да бъде отразен.
Затова, при преместване към следващата точка на контакт мисълта следи енергията, а не мисълта да блуждае и да не насочва енергията там, където е действието.
Важно е да се отбележи, че не само ръката се движи, а цялата структура на тялото и енергията помагат за съпорта на това действие. Затова можем да кажем, че енергията огъва тялото, което позволява, съобразно желанието на мисълта и състоянието на контактната точка, тялото да прояви дадено действие! А не да правим движения и да очакваме да се появи енергия, точка или усет за залепване, атака, водене или приплъзване.
Калиграфията и движението
Когато гледаме китайската калиграфия ние сме впечатлени от изяществото и красотата на рисунъка и на стила на писане на тези сложни символи на белия лист.
Самата идея в себе си съдържа Ин и Ян – бялата хартия и черният туш, твърдата опаковка на пресованият туш, който се размива във вода, меката част на четката и твърдата бамбукова дръжка. Всяко нещо има смисъл, всичко е символ на свързаност и хармония.
В началото на калиграфското умение се отработват само основни елементи и се започва само с точка с четката на белия лист, както в началото се търси точка с противника.
След това в калиграфията се правят основните черти, които са като основните позиции на тялото, гръбнака. Последва някои прости йероглифи и комбинации с отделяне на четката от листа в точно определен разчертан квадрат, както ученикът започва да тренира определени движения, които са откъслечни, но придобиват смисъл.
След това йероглифът придобива свобода, без четката да се вдига изцяло от листа и йероглифът придобива специфична плътност и лекота, както и формата започва да придобива лекота и плътност, когато се добави смисъл и енергия в изпълнението.
Голямото майсторство в калиграфията е почти отвъд йероглифът, когато самият йероглиф изчезва, а остава само усещането за него, идеята, майсторството. Така е и в бойното изкуства – накрая смисълът е тук и сега, в точката на контакт и енергията на ситуацията и вече няма форма, а функция.
Станислав Багалев
София
25 март 2021