Навсякъде по света наблюдаваме как стотици хора сутрин правят форма – различни поредици от движения на ръцете и краката, в различни стилове и направления, с оръжие или без, бавно или бързо, дълги или кратки форми.
Но дали това е пътят кам сърцевината на усещането и свързаността…?
Всички майстори казват, че традиционно се започва с форма, трябва да се научат движенията, да се научат позициите, да се подреди тялото, да се изпълняват движенията точно и правилно и ученикът следва тези насоки, повтаря, отново и отново, дава всичко от себе си, за да покрие изискванията, но все още има нещо, което не е разбрал или установил правилно, поправят го и отново и отново. Даже най-накрая остава с убеждението, че даже и да е световеш шампион по форма, още му е рано да започне с практика с човек или да стигне до усещането и състоянието.
Но практиката ми от повече от 35 години показва, че колкото и форми да знаеш, колкото и да си добър, калкото и прецизни да са движениета ти, те не водат до усещането на тук и сега, до възприятието на действието в яснотата на пространство-времевото проявление на действията на противника.
Случката преди 25 години с моя учител, Грандмайстор Керншпехт, беше показателна – пристига немската делегация от майстори на ЕВТО в Пловдивски университет, където имаше специалност китайски бойни изкуства, в която преподавах, упражнения и лекции, и представят ВингТчун пред студентите. След това се провежда семинар в залата на университета и грандмайстор Керншпехт демонстрира различни идеи, форми и техники. Вижда моето изражение и веднага разбира, че нещо не е наред. Идвайки към мен попита, дали съм се занимавал с Чи Сау, лепкави ръце, а аз отговорих, да. Той попита, с една или две ръце, а аз отговорих и с двете. Тогава той каза, о така ли и… протегна ръце и в момента в който го докоснах, разбрах, че не знам нищо, че това е друга вселена и всъщност дотогава нищо не съм правил, а съм си подготвял само тялото, но не и да бъда вътре в това истинско усещане на бойното изкуство.
Това е начинът на се преподава от сърцевината и усета, към приложението на различните ситуации. Защото ситуациите са безрой и ние не можем да научим толкова различни техники, за да ги покрием, но ако тренираме усета в точката на контакт, можем да усетим, разберем, следваме, водими или променяме силата в различни вектори във времето.
Впоследствие проведех подобен разговор с моя учител по Тай Чи, грандмайстор Ян Дзюн, който е наследник на фамилията, създала Тай Чи, като въпросите ми отново бяха насочени в тази тема, но вече доста по-конкретно – шъфу, попитах, – преподавате ли Тай Чи на сина си, който тогава беше на 5-6 години. Той отговори – да разбира се, а аз го попитах, дали му проподава форми, а той каза не. Аз тогава, учуено го попитах, – ами какво тогава му преподавате?, а той отговори – туи шоу, бутащи залепващи ръце. Аз попитах, това програмите ли са, а той с усмивка отговори – не, свободни бутащи ръце.
Тогава прозрях, че пътят не е от формата към усещането и състоянието, а точно обратното – от тренировката с майстора, от усещането и работата в точката на контакт, от където се преподва почти без думи изкуството. Това е директната трансмисия на усещането и състоянието, което няма как да се обърка с нищо друго.
За съжаление е много трудно да намериш майстор, който може това, който може да обясни какво се случва и който има търпението да преподава систематично и да води ученика напред. Бавно, трудно е и е доста скъпо, защото това са обикновенно частни уроци или много малки групи.
Затова и по-популярното, по-достъпното и по-разпространеното обучение са формите, които се преподават пред много хора, майсторът стои отпред, всички го следват, той може да ги поправи или не, но не ги и докосва, всеки си прави неговата форма и му се дава следващата, и следващата, и следващата…. следват форми за двама с ясна хореография, която наподобява на истинското усещане за залепване, точка на контакт и усет, но в момента, в който излезнете от предварителните определени форми за двама, ученикът е отново объркан и неподготвен за промяна в промяната на промяната.
Кое да избера, как да тренирам?
Със сигурност трябва да усетите вашият уччител наясно ли е с този тип директно предаване на информацията за усет – Чи Сау във Винг Чун и Туи Шоу в Тай чи, защото слепващото умение за усещане на промяната е закодирано точно там. Другите два начина на тренировка са форма и спаринг. Те сащо да важни, защото във формата тренираме със себе си, а в спаринга тренираме под стрес.
Усетът и тренировката в точката на контакт е срединната връзка за пораждане на директно усещане, което можете след това да пренесете във вашата форма и след това в приложението и спаринга.
Така трите елемента на тренировката ще имат логиката отвътре-навън, от усещането към формата и приложението.
Майстор Станислав Багалев
София
08.07.2021