ВингТчун и Самоотбрана на фестивала „Изток в парка – Фестивал на езиците и културите на Азия” 2018
Вече петото издание на фестивала на езиците и културите в Азия събра на едно място, в градинката пред НДК в София, участници, представящи културата на Индия, Тибет, Япония, Корея, Китай и Африка. На феста бе представена и ЕВТО-България с открит урок и вечерна демонстрация по ВингТчун пред над 500 човека. https://www.facebook.com/iztokvparka/photos/gm.179036709449435/2078803575669097/?type=3&theater Фестивалът продължи от ранния следобед до вечерта. Привечер започна сценичната програма с музика и танци от Индия, Испания, Арабския полуостров, Африка, съвременни стилове като трайбъл и бели денс, както и демонстрации на бойни изкуства
Тренирайки отива си – следвай, трябва да се научим внимателно да следваме, без да бъдем забелязани. Като е казал Наполеон, „Когато врагът греши, не му пречи.” Да следваш не е лесно, да забравиш за своето его, за да не натиснеш, защото си решил, че си ти, да не отлепиш, ако не е станало време, да не промениш, ако не е нужно. Това отново изисква адекватни тренировъчни методи, а не само думи. Защото думите са рзбиране, но разбирането не е правене, правенето не е усещане, а усещането не е можене. Това е процес, който трябва да се наблюдава от учителя и да се следва от ученика. Затова има множество упражнения, които тренират този принцип.
Забравяне на Аз-а и следване на другия
Идеята е свързане с не-намеса и не-промяна на движението което идва, както пише в принципа, а не сблъскване с противниковата сила и отклоняването и.
Това е дълъг и труден процес, свързан със забравяне на аз-а и следване на другия, развиване на усещане за другия, за негота атака, положение в пространството, сила и натиск.
Чрез този принцип,чуваме, усещаме, разбираме другия и неговата сила, ние откриваме къде, кога иколко натиска или удря, къде са неговите отворени прозорци и къде можем да ударим.
Да изчезнеш в безпределното и да се появиш отново ненадейно
Третото ниво е изчезването в празнотата, липсата на досег, и въпреки това тоталния контрол и удари над противника. В това ниво човекът срещу теб сякаш го няма. Докато в първото ниво не можеш да отместиш човека, във второто ниво не можеш да го контролираш, той ти се изплъзва, в това ниво човекът просто го няма. Ти го виждаш, опитваш се да го достигнеш, удариш, хванеш, а той изчезва. Приплъзва се, изплъзва се, променя се, запълва всички празнини, които си оставил, атакува изненадващо, пропадаш в празнотата, а от там идват още удари. Това е ниво, което много малко майстори притежават, но не е невъзможно за този, който има правилният учител, таланта, много тренировки и търпение. Да достигнеш с
Невидима опасност
Много често това, което виждаме е илюзия, капан, заложен от някой и ние се хвърляме в него. Откъде сме сигурни, че не ни чака засада зад привидното спокойствие? Изчакай, виж, провери, усети – тогава вземи решение. В това второ ниво не е важно ние агресивно да определяме стратегията, а да чуем, да усетим и чак тогава да предприемем действия – или активни или пасивно-активни.
ЧиСау програми за развиване на усета
Затова са изградени и специализираните тренировки ЧиСау – прилепващи ръце – за да се научим да чуваме силата на противника, да забравим за себе си, да се слеем с противника. От тук идва и известната фраза на Брус Лий – „Аз нямам техника, моята техника е техниката на противника.” ЧиСау не е създадено, де се преборва ъгъл
За да усещаш, трябва да слушаш противниковата сила и енергия
Често ние учим учениците си на МанСау, като го превеждаме като питаща енергия, но питането е говорене, питането е задаване на въпрос – къде си, колко силно ще ме удариш, кога ще ме удариш…? Тоест, преведено на езика на тялото това е едно нетърпеливо очакващо потрепване на мускулите или едно силово активиране на мускулите, които чакат да се сблъскат с ръката на противника. Ман Сау би трябвало да се преведе повече като чуваща ръка, като енергия на чуването.
За да чуваш, трябва да замълчиш
Трябва да се успокоят сетивата и да се коннцентрираш върху идващото, да го усетиш, да го разбереш, тогава да се научиш да поемемаш силата, да я пренасочиш и да удар
ВингТчун е китайско бойно изкуство, което не използва бързина и сила, за да сблъска по-добър и силен ъгъл със силата или техниката на противника, а идея за чуване, усет, реакция на променящата се среда, запълване на празното пространство с удари и работа със силата и енергията на противника.
Не сблъсък, усет и решение!
Първоначалното ниво на ВингТчун се преподава така – определяне на нашите граници, определяне на границите на противника, усет за дистанция и атака, както и защита от тази атака. Затова са и формите, първоначалните упражнения. В началото защитата е груба, праволинейна, насочена само напред, упражненията, които се използват отново са с идея за сблъскване със силата на про
Стратегии на кафе – разговор с ГМ Керншпехт 3/3
– След всичко, което досега разбрах, съм на мнението, че ние винаги трябва да пазим в главата си, никога не трябва да забравяме, къде е смисълът на формите и секциите: в примера, който те ни дават. – Аз смятам, че интуицията ти е повече от точна. Човек наистина се нуждае от известно, и то не кратко време, в което да превърне движенията в техники, необходими са тренировки. Игрите и тренировките имат за цел да развият качествата ни във WT. – Можете ли да ни обясните това още веднъж? За какви качества всъщност говорим? – Става въпрос за: себеопознаване, спокойствие, координация, уравновесяване, тайминг. Тези качества се развиват с години работа, но човек не се нуж
Принципът създава процес на външно движение, а определената техника е само една от възможните варианти на проявление
Затова– формата и цялата система е вътрешна логика, която има външно проявление! Не трябва да имаш предварителна форма за идващия удар. Трябва ударът да оформя формата,което означава, че няма форма. Има едно особено състояние на заредена безформеност,което се приема дадена форма в дадена секунда. Тя не е статична, а променяща се постоянно! Ето това е основата идея на вътрешните стилове. Вътрешният смисъл оформя формата в съчетание с външната форма на проявената идея на противника. Не се сблъскват форми, ъгли и натиск, а усет, принципи и умения. Преподаването трябва да има много по-ясна