Често и в тренировката на реакциите се случва човек предварително да има готов отговор, вместо да чуе мисълта на другия.
Ето тук е и второто ниво – да чуваш другата мисъл, а не да чуваш само собствената си мисъл.
Защото атаката е материализирана мисъл на противника, ти не се бориш само със силата му, но с мисълта му. Затова пък ние нямаме време да мислим, когото имаме бърза атака, защото мисълта губи време – тоест, ние се опитваме да усетим, пропиорецепторите ни пращат информация, анализираме я, обработваме я. За всеки случай изпращаме още една проверка дали това което сме усетили е точно това, през това време ние не реагираме. Или се стягаме, или избираме готова реакция и я прилагаме за случая. И в двете ситуации губим, защото не сме реагирали навреме и адекват
Всеки ден ние сме заливани от негативна информация
Това се случва от приятели, вестници, телевизия, обкръжение и ние ставаме един ходещ контейнер с лоши мисли. Даваме естествено от него и на другите, даже се състезаваме кой колко лоши идеи е събрал и систематизирал. Но тези лоши мисли ни дават и лошо усещане, както лошата храна остава гнил вкус в устата ни, така и лошите мисли ни създават лоши емоции и чувства. Те ги привличат, защото лошото привлича лошо. Това е “Енергията на привличането”. Затова, изследвайте вашите чувства от какво са породени, стигнете до мисловния корен на всичко това, по време на вашата медитация, и просто променете мисълта си за даденото събитие и чувството ще изчезне. То ще отмине или ще се промени. Както казва
Бинарното мислене е често срещан феномен
Често, когото човек тренира, или преподава, се пита, или пита своя учител – кое е по-важно да направя – да поддам или да атакувам, да се защитя, или да ударя, да отстъпя или да настъпя. Бинарното мислене е често срещан феномен, но търсенето на още един изход или концепция винаги са добре дошли. Има възможна теоретична вариативност да поддавам и отстъпвам – когато те се слеят в ситуация на поддаване с атака или атака с поддаване. Първо това се тренира в начинаещите степени – 4 та, за да се научи чистата едновременност – тоест – едната ръка извършва поддаване, другата ръка извършва атака. Това е често тренирана едновременност, която ни дава голям шанс срещу ситуации на атака с една ръка и неприкрита цел, или а
Това звучи естествено, разбираемо, но не е така всъщност
За какъв тип и вид собствена сила говорим. Силата на мускулите “Ли”, или някаква друга? Както казахме и преди, силата на сухожилията – “Дзин”, може да се тренира и да се използва черз експлозия и изстрелване – “Фа Дзин” Затова се говори малко, пише се малко, а в някои среди се говори много, пише се много, но се тренира малко. Защото не е важно само правилното разбиране, но и правилният метод на тренировка на тялото, за да може тази сила първо да се породи, после да се акумулира и след това да може да се насочва. Тя може да се насочва във всяка част от тялото, даже и в няколко части едновременно, стига да знаете как. Затова, когато се говори – добави сво
Това е важен принцип, който също трябва да се тренира, а не само да се говори за него.
Има много стилове, в който се говори за това, има даже системи, които в самото си име съдържат този принцип, но с годините са го игнорирали и са го позабравили. Да използваш нещо, трябва да знаеш и да усещаш неговата специфика – скорост, сила и посока, намерение, стратегия и ритъм. Посоката на силата е важен фактор, който може да се използва, ако се развие нужното усещане. Да не си там, където отива силата е важно, което е залегнало във втория принцип, който обсъдихме, но да използваш това което идва, е трудно, и лесно. Можеш да го пропуснеш покрай теб, можеш да го водиш покрай теб, можеш да го пресечеш и върнеш обратно. Това са отново тренировъчни методи, които ако ги