Преди около 300 години, живяла будистка монахиня наречена Ън Муй ( 伍枚У Мей). Според сведенията тя била дъщеря на генерал от Пекин, част от Мин династия, избягала от гоненията на Цин династията в южния Нан Шаолин, била експрт в кунг-фу стила У Мей Пай (Wǔ Méi Pài 五枚派) “Юнг Чун Бай Хъ Цюен” ,( 永春白鶴拳, стилът на “Белия Жерав” от областта Юнг Чун (永春Yǒngchūn) в провинция Фудзиен (Fujian 福建).
Поради политически гонения Ън Муй (У Мей 五枚師太) тя и още няколко членове, подръжници на Мин, били търсени от управляващите от династия Цин. След опожаряването на манастира Южен Шаолин, принуждава да избяга на границата на провинции Юнан и Съчуан в “Бай Хъ Куoн” (“Храмът Белия Жерав” , Bok Hok Jee) в планината Daliang Mountains (大涼山). Там тя приема да обучава няколко ученика.
Ън Муй (У Мей) била кунг-фу майстор, надарена с голям талант. Тя се стремяла постоянно да се усъвършенства, въпреки, че вече била един от най-големите експерти. На мястото на което се установила, Ън се запознала с някои от местните бойни техники, които били напълно различни, новаторски и реално приложими. По-късно Ън предала своите умения на млада девойка, наречена Им Винг Чун, една от най-съвестните и и любими ученички.
Им Винг Чун (Yán Yǒngchūn严咏春) била красиво момиче, продаващо тофу, и била преследвана от местния бабаит, който искал да се ожени за нея. Им Винг Чун започва да учи усърдно кунгфу при монахинята У Мей, и след сериозно обучение го предизвиква на открит двубой пред цялото село. Побеждава го и той опозорен избягва.
Им Винг Чун е омъжила за Льон Бок Чау (Leung Bok-chau (梁博儔), търговец на сол от по-южната провинция Гуандун (Guangdong 广东). Тя посветила съпруга си в своите знания в кун-фу и двамата заедно продължили да се развиват и да усъвршенстват изкуството.
Льон Бок Чао (Leung Bok-chau (梁博儔) по-късно предал изкуството на Льон Лан Куай (Leung Lan-kwai (梁蘭桂) лекар по китайска медицина.
Новосъздадения стил не бил наименуван, когато Ън Муй го предала на Им, и Им от своя страна на своя съпруг. Когато обаче Льон Бок Чау предава стила на Льон Лан Куай, решава да го нарече Винг Чун Куен (詠春拳, Yǒngchūn quán, Wing Chun Kuen, WingTsun Kuen), в чест на постиженията в кунг-фу на своята съпруга.
Льон Лан Куай (Leung Lan-kwai (梁蘭桂) бил много внимателен в избора на своите ученици и за целия си живот имал само двама възпитаника. Единият изучил само няколко техники от него, докато другият, Вонг Ва Бо (Wong Wah-bo黃華寶), наследил цялото му учение.
Вонг бил актьор в оперна трупа. В тези дни оперните трупи пътешествали по реката от едно място към друго, за да дават представления, а джонките с които пътували, било прието да се боядисват символично в червен цвят. Оттук актьорите от оперните трупи били известни като “Последователите от Червената Джонка”. Много от членовете на Червената Джонка знаели повече или по-малко техники от бойните изкуства, тъй като те били съществена част от техните изпълнения. На същата червена джонка, където работел Вонг, имало моряк с името Льон И Тай (Leung Yee-tai梁二娣).
Вонг Ва Бо открил, че Льон И Тай бил експерт в боя с дълга тояга. Техниките, които Льон използвал били добре известните “Шест и половина точки на Дългата Тояга”. Льон ги изучил от будисткия монах Чи Шин (Chi Sin (至善禪師), който също както Ън Муй бил монах-възпитаник от Южен Шаолин и също така принуден да се укрива от правителството на Цин.
Чи Шин се подвизавал известно време като готвач на Червената Джонка и по това време обучил на своите техники с тоягата Льон Ий Тай. Вонг и Льон взаимно се възхищавали един от друг и решили да сравнят и обменят своите знания.
Заедно те изчистили и модифицирали техниките на дългата тояга и ги адаптирали за Винг Чун Системата. Ето как “Техниките на Шест и половина Точки с Дългата Тояга” намерили своето място във Винг Чун. Разбира се Льон Ий Тай също станал наследник на Винг Чун Куен.
В напреднала възраст, Льон И Тай предал изкуството на Льон Джан, (梁德榮) лекар по традиционна медицина във Фошан, Фташан. Градът, който се явявал пресечна точка на много пътища близо до Перловата река, бил гъсто населен град и деен търговски център на провинция Гуандун.
Льон Джан (Leung Jan, born Leung Tak-wing; 1826–1901) бил обучен за лекар в заможно семейство, бил културен, внимателен и учтив. Той държал аптека и извършвал медицински услуги на гражданите на Фатшан. Притежавал големи познания в своята професия и бизнесът му процъфтявал тъй като бил търсен от своите пациенти. Льон изучил известен брой техники, но бил далеч от удовлетворението. През цялото време търсел напразно идеалната система и идеалният учител, докато не срещнал Льон Ий Тай и неговата Винг Чун система. Льон Джан бил толкова заинтригуван от този уникален стил на кунг-фу, че посветил цялото си свободно време в усилие да развива и усъвършенства своите умения. Той скоро станал известен със своите постижения. Много кунг-фу бойци научавайки за него идвали да го предизвикат, но Льон ги победил всички. В последствие си спечелил прозвището “Кунг-фу Краля на Винг Чун”. Затова Льон Джан и Винг Чун станали нарицателни имена във Фатшан.
Льон не виждал преподаването на Винг Чун като професия, но неговият собствен интерес към изкуството на боя го подтикнали да приеме няколко възпитаника, в това число и собствените му синове Льон Бик (Leung Bik梁壁) и Льон Чун (Leung Chun (梁春).
Но най-изтъкнат сред неговите ученици бил Чан Ва Шун (Chan Wah-shun, 1836-1906, 陳華順). Чан държал павилион за обмяна на слитъци сребро и злато в по-дребни суми, и всички от околността го наричали Чан Обменящия Пари. Той получил сравнително ниско образование, но бил природно надарен, упорит и решителен. Чан бил човек от пазара и следователно в близък контакт с ниската прослойка от обществото, където битките били често срещан метод за решаване на спорове. При тези условия той имал много възможности да приложи своите знания на практика.
Чан Ва Шун постигнал бърз прогрес в обучението и накрая наследил своя учител като водач на Винг Чун стила по това време. Не след дълго, неговото име се разпространило надалеч и достигнало до ушите на високите представители на правителството на Цин. Управниците поканили Чан да заеме поста на главен кунг-фу инструктор на войниците на Осемте Знамена, както се наричали армиите на Цин. Чан останал на този пост за известно време, но след това се завърнал във Фатшан за да се занимае със собствената си кунг-фу зола. Както своя учител Льон Джан, Чан Ва шун обучавал на кунг-фу само в свободното си време и не го използвал като професия.
През своите 36 години преподаване на кунг-фу Чан обучава само 16 ученика, включително и собствения си син Чан Ю Гун (Chan Yu-gum (陳汝錦), който придобива прозвището “Кралят на Тоягата на Седемте Провинции”. Друг изявен ученик на Чан бил Ън Чун Сок (Ng Chung-sok,吳仲素), който получил цялостно обучение и на практика действал като обучаващ асистент в късните години от учителската кариера на Чан Ва Шун.
Чан Ва Шун приема Ип Ман като своя последен и най-млад ученик когато достига седемдесетте си години. Малкото момче било само на 13 години. Чан Ва Шун го обучавал три години и починал когато момчето достигнало 16-те си години. В същата година, то било изпратено от семейството си да учи в Хонконг.
Когато Чан Ва Шун приел малкото момче като свой последен ученик, си нямал и представа, че то ще се превърне в безспорен майстор на Винг Чун. Неговото име, по-велико от тези на неговите предшественици, било известно на всички хора в кръга на бойните изкуства. Неговата репутация била здраво подплатена с неговото усърдие и постоянство. Това бил не друг, а великият Грандмайстор Ип Ман.
ИП МАН, ГРАНДМАЙСТОРЪТ НА ВИНГ ЧУН, бил осмия приемник по директна линия от основателите на системата. Той израстнал в богато семейство, собственици на голямо стопанство и множество имоти във Фатшан. Би било нормално да се смята, че той би трябвало да е разглезено дете при такъв живот, лишен от какъвто и да било физически труд. За изненада на всички, той показвал особен интерес към изкуството на боя.
Ип Ман започва да изучава Винг Чун на малка възраст -13 годишен – и тренирал уменията си под ръководството на Чан Ва Шун три години. След смъртта на Чан, Ип Ман заминава за Хонконг за да продължи образованието си.
Той постъпва в католическия колеж на Хонконг “Св. Стивън”. По предопределение на съдбата, в Хонконг Ип Ман се запознава с Льон Бик – по-големия син на д-р Льон Джан, учителят на неговия учител Чан Ва Шун. Льонг Бик открил, че Ип Ман притежавал нужните качества, темперамент и мислене и безрезервно му предложил да го обучи на всичко, което изучил от баща си Льон Джан. Ип Ман следвал Льон Бик няколколко години, изучавайки тънкостите на Винг Чун кунг-фу.
На 24 годишна възраст той се завърнал във Фатшан. Тук прекарал много време в практикуване със своя по-голям кунг-фу брат Ън Чун Сок като негов ученик и повишил своите умения до най-високо ниво. Има множество истории и случки относно подвизите на Ип Ман във Фатшан.
Въпреки своята широка известност във Фатшан, Ип Ман не се концентрирал да предава своите умения на когото и да било, дори и на собствените си синове. По време на втората световна война, когато голяма част от Китай била под военния контрол на Япония, богатите стопанства на неговото семейство били унищожени и това направило труден животът на Ип Ман. Когато японците пристигнали в град Фатшан, името на Ип достигнало до ушите на японските командири. Те го поканили да заеме пост като инструктор на японските войници. Подбуден от патриотизъм към своята собствена страна и омраза спрямо нашествениците, Ип Ман отхвърлил поканата. След войната 1948 година Ип Ман заедно със семейството си се установява да живее в Хонконг. Неговото самоуважение и изключителен темперамент, заедно с факта, че произлиза от богато семейство, му съсдават големи трудности при намирането на работа и известно време Ип и семейството му живеят в бедност.
През 1949, с помощта на близък приятел, Ип Ман започва да дава уроци по кунг-фу на членовете на Асоциацията на Ресторантските Работници в Хонконг. В началото членовете на асоциацията не обръщали особено внимание на Ип Ман и се отнасяли с пренебрежение към неговото обучение, тъй като Винг Чун кунг-фу не бил особенно атрактивен както другите кунг-фу стилове. Нещо повече, Ип Ман, подобно на своя собствен учител, не обичал да се хвали със уменията си, да не говорим за публични демонстрации на изкуството. Ето защо Винг Чун не бил добре познат по това време.
След две години работа като инструктор на Асоциацията, където имал само няколко ученика, Ип Ман основава своя собствеа школа и започва да приема и други ученици, освен ресторантските работници. Повечето от неговите ранни ученици, които го следвали през изминалите две години, дошли да му помагат в школата. Оттогава Винг Чун започва да привлича вниманието на кунг-фу последователите. По-късно, когато все повече и повече ученици идват при Ип Ман, се налага школата да се премести на по голяма площ. Известността на Ип Ман и неговия практичен Винг Чун започва да расте с голяма скорост и намира все по голям брой последователи особенно сред хонконгските полицейски части.
В стремежа за популяризиране на Винг Чун, през 1967 Ип Ман, с помощта на своите ученици, основава “Хонконгска Винг Чун Атлетическа Асоциация”, създава повече класове и довежда Винг Чун до още по-голямо популяризиране.
ПРЕДАВАНЕ НА ЗНАНИЕТО
През май 1970, когато класовете на асоциацията се развили стабилно, Ип Ман решил да се оттегли от преподаване и да се отдаде на спокоен живот, като преди това предал всички дела относно преподаването в школата на своя любим ученик Льон Тинг.
В своето уединение, Ип Ман често можел да бъде видян да пие чай, сам, в известна чайна, сутрин, следобед и дори вечер или също да се шегува със свои ученици, винаги, збравяйки, че е техен учител. “Защо да се възгордяваш? Ти си важен, ако хората те уважават.” Това била неговата философия.
Бус ЛИЙ
Между 1970 и 1971, Брус Лий, един от учениците на Ип Ман, станал известна супер звезда от кунг-фу филмите. Въпреки че Брус Лий бил популярен със своето Джийт Кун До, много хора знаели, че за известен период е бил ученик на Ип Ман. Ип обаче никога не се възгордял, че това, че Брус Лий бил негов ученик. Винаги, когато хората го поздравявали за това, че е обучавал Брус Лий, той им отговарял с усмивка.
Ип Ман рядко опровергавал хора, които правили несправедливи коментари или имали грешна представа относно теорията на Винг Чун. Затова често го наричали „господин Да“, защото често отговарял на въпроси – дали това е така – с Да.
На 2-ри декември 1972 Ип Ман великия Грандмайстор почива, оставяйки след себе си гениален стил на кунг-фу и безкрайна мисия, която да бъде продължена от неговите ученици.
Грандмайстор Льон Тинг тренира от дете бойни изкуства, започва да тренира ВингЧун при своя чичо, Льон Шун, Leung Sheung, ученик на Ип Ман, като в последствие става личен ученик на Ип Ман. Той е един от малкото ученици на грандмайстора, който записва и завършва университет – Английският Баптиски Колеж.
Грандмайстор Льон Тинг, създателят на International WingTsun Assotiation, започва да преподава WingTsun Кungfu през 1967 година.
През следващите години той открива школа и в Баптиския колеж в Хонг Конг, първата школа по бойни изкуства в университет до това време.
През май 1970 година той открива и собствената си школа, наречена Leung Ting Gymnasium, и започва да преподава професионално.
С помоща на неговите ученици Грандмайстор Льон Тинг създава Leung Ting Martial Arts Assotiation през 1973 година.
В края на 1975 името на асоциацията е сменено на International Wing Tsun Martial Arts Assotiation, като в последствие “WingTsun” е регистрирано като запазена марка.
Той започва да преподава в целия свят, пътува на всички континенти и създава много ученици, школи, майстори. Като новатор той е първият, който издава цялостни книги за ВингТчун, учебни касети, провежда семинари, участва в предавания, демонстрации.
За голямата популяризация на стила на грандмайстор Льон Тинг има най-вече заслуга EWTO и грандмайстор Керншпехт, който създава най-голямата организация по ВингЧун в света.
През 1990 година, когато името WingTsun е вече познато сред хиляди практикуващи и става символ на едно уникално бойно изкуство, за което главна тежест има EWTO, името на асоциацията се преименува на International WingTsun Assotiation.
В момента International WingTsun Assotiation няма много школи по целия свят.
Главната централа е в Хонг Конг, а другите школи са в няколко страни в Азия, Северна Америка, Източна Европа.