Тази година годишният ни семинар в Созопол беше специален. Морето отново ни събра, но този път поводът беше още по-голям – 30 години EWTO България.
30 години тренировки, развитие, приятелства, семинари, поколения ученици и една обща идея – да продължаваме да учим, да изследваме и да предаваме знанието нататък.

Една от основните теми на семинара беше Magic Hands.

Magic Hands е уникална част от наследството на Грандмайстор Кийт Р. Керншпехт – систематизирано и подредено знание за контакта с противника, усещането на неговата сила и намерение, контрола върху структурата и баланса му, както и разбирането на петте елемента и осемте посоки във всяко движение, атака и защита.

За мен силата на Magic Hands е именно в това, че зад упражненията стои идея. Не просто техника, не просто форма, а принцип.

В Magic Hands можем да открием идеи, които присъстват в много големи китайски бойни системи и направления – Tai Chi, Yang Style, Chen Style, Xing Yi Quan, Bagua Zhang, Yi Quan, Da Cheng Quan, I Liq Chuan, Wing Chun и други.

Но тук много от външните форми са премахнати, за да остане същността:

Как да подредим собственото си тяло? Как да установим контакт? Как да усетим другия човек? Как да свържем силата си с неговата? Как да контролираме баланса? Как да използваме усилието, без да се борим със сила срещу сила?

И тук отново стигаме до една от най-древните идеи на китайската философия и бойните изкуства – Ин и Ян.

Ин и Ян не са просто символ. Те са отношение. Те описват начина, по който две сили взаимодействат една с друга.

Можем условно да разгледаме три състояния на взаимодействие между Ин и Ян:

Ин и Ян се привличат – Ин и Ян се допълват – Ин и Ян се отблъскват.

Но за бойното изкуство философията има стойност само когато можем да я превърнем в практика.

Затова тези три състояния трябва да станат ясен тренировъчен модел, който да ни показва стъпките на нашето развитие в защита и атака.

Ин и Ян се привличат

Това е моделът на залепването, приемането и воденето.

Ние установяваме контакт и вместо веднага да се противопоставяме, започваме да слушаме чрез допира.

Усещаме посоката, Усещаме напрежението, Усещаме намерението.

И постепенно се научаваме да водим енергията на противника, вместо да се борим директно с нея.

Ин и Ян се допълват

Когато противникът е силен – ние сме поддаващи. Когато той е празен или слаб – ние влизаме. Когато той натиска – ние не даваме неподвижна стена. Когато неговата структура се освободи – ние заемаме пространството.

Това е постоянната промяна между Ин и Ян, празно и пълно, приемане и атака.

Тук няма предварително решение, а има усещане и адаптация.

Ин и Ян се отблъскват

Има моменти, когато не е необходимо да приемаме атаката. Можем да атакуваме самата атака. Да нарушим структурата ѝ. Да прекъснем движението. Да унищожим атакуващия импулс и веднага след това да продължим със собствената си атака.

Тогава срещу нас няма просто техника. Има момент, посока, структура и решение. И точно това прави Magic Hands толкова интересно.

То ни учи не да събираме още и още движения, а постепенно да разбираме какво се случва между двама души в момента на контакта.

Да усещаме, Да разпознаваме, Да реагираме. И с времето – да действаме още преди ситуацията да се е развила напълно.

По време на семинара в Созопол видях огромен интерес към този модел на тренировка.

Всички участници, включително и нашите близки приятели от Америка, бяха впечатлени от възможностите, които дава системата Magic Hands. За мен това беше и един много емоционален момент. Защото знанието има истинска стойност само когато продължава да живее.

Грандмайстор Керншпехт остави след себе си огромно наследство. Наша отговорност е не просто да го повтаряме, а да го разбираме, да го тренираме, да го изследваме и да го предаваме нататък.

На Созопол 2026 отново видях, че това наследство е живо. Семената са посяти.

А днес вече има цяла гора от хора, които тренират, търсят, развиват се и ще пазят това уникално знание за следващите поколения.

30 години EWTO България.

30 години път. И продължаваме напред.

Майстор Станислав Багалев
Созопол, 2026

#MagicHands #EWTO #EWTObulgaria #EWTOBulgaria #30YearsEWTOBulgaria #Sozopol2026 #WingTsun #WingChun #Kernspecht #KeithRKernspecht #MartialArts #ChiSao #TaiChi #XingYiQuan #BaguaZhang #YiQuan #DaChengQuan #ILiqChuan #YinYang #InternalMartialArts #ChineseMartialArts #SelfDefense #KungFu #MartialArtsTraining #Созопол2026 #ЕВТОБългария #30ГодиниЕВТОБългария #БойниИзкуства #ВингЧун

Материалът MAGIC HANDS – живото наследство е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

Когато има цел – има начин. Когато има воля – има път. Когато има енергия – идват и успехите.

За поредна година националната спортна база в Созопол се превърна в дом на нашия летен WingTsun семинар – десет дни, изпълнени с интензивни тренировки, море, приятелства и незабравими емоции. Но този път атмосферата беше още по-специална, защото отбелязахме 30 години EWTO България.

Сякаш беше вчера, когато през 1996 година грандмайстор Керншпехт пристигна в Пловдивския университет, където преподавах в специалността „Китайски бойни изкуства“. Оттогава до днес изминахме дълъг път – стотици хиляди часове тренировки, семинари и лагери, школи в повече от дванадесет града, демонстрации, европейски проекти, телевизионни и радиопредавания, публикации във вестници и списания, състезания в България и по света, медали, купи и признание. Дори имах честта да преподавам WingTsun в Китай – мястото, откъдето започва историята на това изкуство.

Особено вълнуващо беше присъствието на майстор Герман Атанасов – мой ученик още от 1994 година. Той беше до мен на първата демонстрация и първия семинар на грандмайстор Керншпехт през 1996 година. Днес е майстор с една от най-големите WingTsun школи в Америка. Заедно с него бяха и двамата му сина – д-р Манол Атанасов и сифу Александър Атанасов – представители на следващото поколение, което продължава традицията.

Да бъдеш заобиколен от хора със същата енергия, със същия Дух – светлината в погледа и силата в духа – е истинско вдъхновение. Именно това прави подобни семинари толкова ценни.

Тренировъчната програма беше изключително богата. Групата за ученически степени работи върху Siu Nim Tao, Cham Kiu и техните практически приложения. Техническата група задълбочи познанията си в Biu Jee и бойните ѝ приложения, а напредналите степени усъвършенстваха работата си с дългата тояга – едно от най-високите нива в системата WingTsun.

Специално място зае и Magic Hands – вътрешната енергия на семинара. Там целта не беше просто да се види техниката, а да бъде усетена. Да не се имитира, а да се разбере. Да не се повтарят движения, а да се промени начинът, по който тялото и умът работят заедно.

Разбира се, Созопол не е само тренировки. Плажът беше време за споделяне, почивка и нови приятелства. Вечерите продължаваха с музика, танци, много смях и морски емоции, които превърнаха юбилейния лагер в истински празник.

2026 година е специална за нас. Освен юбилейния семинар в Созопол организирахме международен семинар в Крит, проведохме семинар в Пловдив с грандмайстор Оливър, бяхме двадесет представители на България на 50-годишнината на EWTO в Германия, а в края на август ни очаква големият международен семинар в Несебър с грандмайстор Томас и грандмайстор Оливър. Финалът на тази незабравима година ще бъде специалното пътуване до Китай, което организирам заедно с двама грандмайстори и голяма група участници от България и Европа.

Тридесет години не са просто число. Те са история, традиция, приятелства, постоянство и поколения ученици, които продължават да развиват WingTsun.

Когато сме заедно – сме силни!

Честита 30-годишнина на EWTO България!

Нека следващите 30 години бъдат още по-успешни, по-силни и още по-вдъхновяващи.

Майстор Станислав Багалев

#EWTOBulgaria#30YearsEWTOBulgaria#WingTsun#WingChun#MagicHands#Sozopol#SummerSeminar#MartialArts#KungFu#TraditionalWingTsun#SelfDefense#EWTO#MasterBagalev#Bulgaria#Training#Community#ChineseMartialArts#Shen#30YearsStrong#WhenTogetherWeAreStrong

Вижте по-малко

Материалът 30 години WingTsun традиция в България е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

Когато има световно първенство, светът е футбол!

Но май не само тогава, защото футбол има навсякъде и по всяко време. Той вълнува милиони хора, създава легенди, противопоставя характери и показва колко важни са стратегията, навременността, енергията и волята за победа.

Нека направим едно съвременно сравнение между футбола и бойните изкуства.

Както е ясно, има добри и слаби футболни отбори. Но има и уникални отбори и уникални играчи, които променят играта завинаги.

В бойните изкуства е същото. Има уникални майстори, но има и много слаби майстори. Има звезди и шампиони, които изгряват на небосклона и променят света на бойните изкуства.

Какво е общото между тези два свята?

Много повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Дистанциите във футбола и бойните изкуства

Футболното поле може условно да бъде разделено на три части:

• половината на нашия отбор;
• средната част на терена;
• половината на противниковия отбор.

По същия начин можем да разделим пространството и в бойните изкуства:

• близка дистанция — пространството непосредствено до нашето тяло;
• средна дистанция — пространството между нас и противника;
• далечна дистанция — пространството в тялото и главата на противника, до което трябва да достигне нашата атака.

Който контролира всички дистанции, е царят на полето — както във футбола, така и в бойните изкуства.

Ако във футбола се отдръпнеш само в защита и чакаш пред собствената си врата, вероятността противникът да ти вкара гол е много голяма.

По същия начин, ако в боя стоиш в глуха защита и очакваш единствено да се пазиш от ударите на противника, вероятността рано или късно да бъдеш ударен и нокаутиран е голяма.

Ако играеш само в средата на терена, но не атакуваш и не защитаваш, противникът ще те изненада и ще ти вкара гол. Разбира се, има малка вероятност да ритнеш топката от центъра и, ако вратарят не е на мястото си, случайно да отбележиш. Но това не е стратегия, а случайност.

В бойните изкуства е същото. Ако държиш ръцете си само в средната дистанция, но не прикриваш близката и задната линия към главата си, ще бъдеш ударен.

Ако играеш само напред, в постоянна атака, но нямаш средна и задна линия, има вероятност да отбележиш гол. Но ако изпуснеш само едно подаване, другият отбор вече атакува, а ти си загубил контрол над полето.

В бойните изкуства е същото. Ако разчиташ само на атаките си, но не защитаваш главата и тялото си, може случайно да победиш. Но вероятността да бъдеш ударен и нокаутиран остава голяма.

Затова този, който контролира дистанциите във футбола, контролира полето.

А този, който контролира дистанциите в боя, контролира самия бой и неговия изход.

Трябва да имаш защита, средна линия и атака. Трябва непрекъснато да виждаш къде се отваря възможност и къде тя се затваря.

Трябва да бъдеш като водата — да проникваш там, където пространството е свободно, и да поставяш прегради там, откъдето може да дойде атаката.

Във футбола играем на три полета — в нашето поле, в средата и пред вратата на противника.

В боя също играем на три полета — защитаваме собственото си пространство, контролираме средната дистанция и атакуваме тялото и главата на противника.

Таймингът — навременността във футбола и бойните изкуства

Навременността е всичко в живота. Ако си закъснял, нещата вече са се случили без теб.

Ако си навреме, участваш в ситуацията. Ако си малко преди нея, имаш предимството да решаваш, да избираш и дори да определяш какво ще се случи.

Таймингът във футбола е изключително важен.

Ако само чакаш да видиш какво ще стане на терена, но не реагираш, винаги ще бъдеш след подаването, след удара и след гола. Тогава вече не управляваш играта, а само се опитваш да догонваш резултата.

В бойните изкуства таймингът е също толкова важен.

Ако не внимаваш, ако не присъстваш истински в ситуацията и чакаш първо да видиш атаката, а едва след това да реагираш, винаги ще бъдеш след удара. Тогава загубата е повече от ясна.

Когато си навреме във футбола, ти си в играта. Знаеш какво се случва, виждаш променящите се ситуации и реагираш адекватно. Намираш се там, където трябва, в момента, в който трябва, и започваш да водиш играта.

В бойните изкуства да бъдеш навреме означава да бъдеш тук и сега.

Тогава виждаш и усещаш атаките, реагираш адекватно на защитата на противника и можеш да се предпазиш от ударите.

Но да бъдеш малко преди ситуацията — това вече е голямото умение.

Във футбола великите играчи не само виждат какво се случва. Те виждат какво предстои да се случи. Усещат ситуацията, преди тя да се е развила, и започват да я създават.

Те вече са заели правилното място, преди защитникът да е разбрал накъде ще тръгне атаката. За другия играч ситуацията тепърва започва, а за големия майстор тя вече е предрешена.

В бойните изкуства да бъдеш преди другия, преди неговата атака и преди неговия удар, е голямото майсторство.

Да приключиш опасността още преди атаката да се е разгърнала — това е умението на майстора да чете тайминга.

Задължително е да умеем да контролираме времето:

• да бъдем преди ситуацията;
• да бъдем заедно със ситуацията;
• а дори когато сме леко след нея, да можем да възстановим контрола и да излезем победители.

Енергията в действието

Другото важно нещо е енергията, която влагаме в действието.

Енергията може да бъде:

• малка и мека — Ин;
• много силна и експлозивна — Ян;
• средна и балансирана — съчетание между Ин и Ян.

Във футбола енергията е всичко.

Ако си имал енергия през първото полувреме, но през второто вече нямаш сили, можеш да загубиш мача.

Ако играеш прекалено пасивно, когато ситуацията изисква активност, губиш инициативата.

Ако се пренавиеш и решиш, че си толкова силен, че можеш да играеш непрекъснато на максимум, в един момент ще се пречупиш. Нито тялото, нито умът могат да останат постоянно в крайно напрежение.

В бойните изкуства енергията има същото значение.

Ако започнеш прекалено силно, може да спечелиш първите точки или първия рунд. Но ако не издържиш физически и психически в следващите рундове, можеш да загубиш тежко.

Когато енергията е плътна, средна и постоянна, има контрол. Има навременност, покриване, защита и атака.

Но за да има изненада, в определен момент трябва да настъпи промяна.

Трябва да има рязко влизане, промяна на ритъма и неочаквана атака, която да доведе до победата.

Тактически можем дълго време да използваме мека, Ин енергия. Можем да се престорим, че отстъпваме, за да предизвикаме атаката на противника.

Можем да поддържаме постоянен ритъм и изведнъж рязко да го променим.

Можем да се скрием, за да се покажем.

Можем да се отворим, за да затворим капана.

Можем да отстъпим, за да влезем.

Това е играта между Ин и Ян — между мекото и твърдото, празното и пълното, спокойствието и експлозията.

Волята за победа

Желанието и волята предопределят много неща още преди те да са започнали.

Когато вече сте победили вътре в себе си, когато волята ви е силна и знаете, че няма да се предадете, тогава и енергията, с която играете и се сражавате, е различна.

Тя се усеща. Тя се вижда.

Когато един отбор излезе само за да изкара мача, да мине полувремето и всичко да приключи, духът му вече е паднал. Няма желание за игра, няма истинско присъствие и няма воля за победа.

В боя е същото.

Когато излезеш с мисълта, че срещу теб стои някой по-добър и че нямаш възможност да го победиш, ти вече си се отказал, преди двубоят да е започнал.

Когато излезеш с воля за победа, когато искаш да спечелиш и знаеш как да го направиш, тогава волята ти става плътна и осезаема.

Тогава играеш за победа. Имаш състояние на духа за битка.

Но когато излезеш с толкова силна воля, че вече си победил вътре в себе си и остава само да материализираш тази победа — това е мисленето на най-големите.

Истинският майстор не бърза. Той чака. Усеща. Вижда.

И точно когато трябва — удря, подава, отбелязва гол или нанася победния удар.

Това не се тренира само физически.

То се изгражда ментално — чрез състояние, енергия, увереност и воля.

Четирите основни принципа

Ето нагледно четирите основни идеи — дистанция, тайминг, енергия и воля, както и техните различни проявления:

Тези състояния не трябва да бъдат разглеждани като нещо постоянно.

Майсторството е в способността да преминаваме свободно между тях според ситуацията.

Понякога трябва да бъдем близо, понякога в средата, а понякога да достигнем далечната цел.

Понякога сме след ситуацията, понякога сме заедно с нея, а понякога трябва да я изпреварим.

Понякога енергията трябва да бъде мека, друг път балансирана, а в точния момент — експлозивна.

Волята също трябва да расте — от колебанието, през желанието за победа, до непоколебимото вътрешно убеждение, че можем да победим.

Футболът като бойно изкуство

Затова връзката между футбола и бойните изкуства е толкова близка, очевидна и видима — за тези, които имат очи да я видят.

И в двата свята трябва да контролираш пространството. Трябва да управляваш времето. Трябва да разпределяш енергията си. Трябва да притежаваш волята за победа.

Разликата е само в средствата.

Във футбола топката влиза във вратата. В бойните изкуства ударът достига целта.

Но принципите, които управляват победата, са едни и същи.

Гледайте хонконгския филм „Шаолински футбол“ — „Shaolin Soccer“, режисиран от Стивън Чоу, който изпълнява и главната роля. В него връзката между кунгфу и футбола е представена по уникален, забавен и запомнящ се начин. Всичко, за което говоря — дистанция, тайминг, енергия, воля и бойна стратегия — може да бъде видяно на екрана.

Юли 2026 г.
Майстор Станислав Багалев

Материалът Футболът и Бойните изкуства е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

Whenever the World Cup takes place, the whole world becomes football.

And yet, perhaps not only then, because football is everywhere and exists at all times. It moves millions of people, creates legends, sets character against character, and reveals how important strategy, timing, energy, and the will to win truly are.

Let us make a contemporary comparison between football and the martial arts.

As we all know, there are strong football teams and weak football teams. But there are also extraordinary teams and extraordinary players who change the game forever.

The same is true in the martial arts. There are exceptional masters, but there are also many weak ones. There are stars and champions who rise in the firmament and transform the world of martial arts.

What do these two worlds have in common?

Far more than may appear at first sight.

Distance in Football and the Martial Arts

A football field can be divided, in principle, into three areas:

• our own half;
• the middle of the field;
• the opponent’s half.

In the same way, space in the martial arts can also be divided into three distances:

• close distance — the space immediately around our own body;
• middle distance — the space between ourselves and the opponent;
• long distance — the space within reach of the opponent’s body and head, where our attack must arrive.

Whoever controls all distances is the king of the field — both in football and in the martial arts.

If, in football, you retreat entirely into defence and remain waiting in front of your own goal, the probability that your opponent will eventually score is very high.

In the same way, if in combat you remain trapped in a closed defensive shell and expect only to protect yourself from the opponent’s strikes, sooner or later the probability of being hit and knocked out becomes very high.

If you play only in midfield, without truly attacking or defending, the opponent will surprise you and score. Of course, there is a slight possibility that you may kick the ball from the centre and, if the goalkeeper is out of position, score by chance. But that is not strategy. It is coincidence.

The same applies in the martial arts. If your hands remain only at middle distance, but you fail to protect the close and rear line leading to your head, you will be struck.

If you play only forward, in constant attack, but have no midfield and no defensive line, there is certainly a possibility that you may score. Yet if you miss only one pass, the other team immediately begins its attack, and you have already lost control of the field.

The same is true in combat. If you rely only on your attacks but do not protect your head and body, you may win by chance. But the danger of being struck and knocked out remains very great.

Therefore, the person who controls distance in football controls the field.

And the person who controls distance in combat controls the fight itself and its outcome.

You must have defence, midfield, and attack. You must continuously observe where an opportunity opens and where it closes.

You must become like water — entering wherever space is free and placing barriers wherever an attack may come from.

In football, we play across three fields: our own half, the middle, and the area in front of the opponent’s goal.

In combat, we also play across three fields: we protect our own space, control the middle distance, and attack the opponent’s body and head.

Timing — Being at the Right Moment in Football and the Martial Arts

Timing is everything in life.

If you are late, events have already taken place without you.

If you are on time, you participate in the situation.

If you are slightly ahead of it, you gain the advantage of deciding, choosing, and even determining what will happen.

Timing in football is of enormous importance.

If you merely wait to see what will happen on the field but fail to react, you will always be after the pass, after the shot, and after the goal. At that point, you are no longer directing the game. You are merely trying to catch up with the result.

Timing is equally important in the martial arts.

If you are not attentive, if you are not truly present in the situation, and if you wait first to see the attack before beginning to react, you will always be behind the strike. In that case, defeat is more than obvious.

When you are on time in football, you are inside the game. You understand what is happening, you see the changing situations, and you respond appropriately. You are where you must be, at the moment when you must be there, and you begin to lead the game.

In the martial arts, to be on time means to be here and now.

Then you can see and feel the attacks, respond properly to the opponent’s defence, and protect yourself from the strikes.

But to be slightly ahead of the situation — that is already a higher skill.

In football, the great players do not merely see what is happening. They see what is about to happen. They sense the situation before it fully develops and begin to create it themselves.

They have already taken the correct position before the defender understands in which direction the attack will move. For the other player, the situation is only beginning. For the true master, it has already been decided.

In the martial arts, to be before the opponent, before his attack, and before his strike is a great level of mastery.

To end the danger before the attack has fully unfolded — this is the master’s ability to read timing.

We must therefore learn to control time:

• to be before the situation;
• to be together with the situation;
• and even when we are slightly behind it, to recover control and still emerge victorious.

Energy in Action

Another essential factor is the energy we invest in action.

Energy may be:

• small and soft — Yin;
• powerful and explosive — Yang;
• moderate and balanced — a union of Yin and Yang.

In football, energy is everything.

If you have energy in the first half but none in the second, you may still lose the match.

If you play too passively when the situation demands activity, you lose the initiative.

If you become overexcited and decide that you are so strong that you can play at maximum intensity without pause, sooner or later you will break down. Neither the body nor the mind can remain permanently under extreme tension.

Energy has the same significance in the martial arts.

If you begin too strongly, you may win the first points or even the first round. But if you cannot endure physically and mentally in the later rounds, you may lose heavily.

When the energy is full, moderate, and continuous, there is control. There is timing, coverage, defence, and attack.

But in order to create surprise, something must change at the right moment.

There must be a sudden entry, a change of rhythm, and an unexpected attack capable of producing victory.

Tactically, we may use soft Yin energy for a long time. We may pretend to retreat in order to provoke the opponent’s attack.

We may maintain a steady rhythm and then suddenly break it.

We may hide in order to appear.

We may open in order to close the trap.

We may retreat in order to enter.

This is the interplay of Yin and Yang — softness and hardness, emptiness and fullness, calmness and explosion.

The Will to Win

Desire and will determine many things even before they have begun.

When you have already won within yourself, when your will is strong and you know that you will not surrender, then the energy with which you play and fight becomes entirely different.

It can be felt.

It can be seen.

When a team enters the field merely to get through the match, to survive the half, and to wait for the end, its spirit has already fallen. There is no real desire to play, no true presence, and no will to win.

It is the same in combat.

When you enter with the thought that the person before you is better and that you have no chance of winning, you have already surrendered before the fight has even begun.

When you enter with the will to win, when you want victory and know how to achieve it, your will becomes dense, visible, and tangible.

Then you play to win.

You possess the spirit required for battle.

But when you enter with such a powerful will that the victory has already taken place within you, and all that remains is to materialise it — this is the mindset of the greatest.

The true master does not rush.

He waits.

He feels.

He sees.

And at exactly the right moment, he strikes, passes, scores, or delivers the decisive blow.

This is not trained only physically.

It is built mentally — through inner state, energy, confidence, and will.

The Four Fundamental Principles

Here are the four main ideas — distance, timing, energy, and will — together with their different expressions:

These states should not be understood as something fixed.

Mastery lies in the ability to move freely between them according to the situation.

Sometimes we must be close. Sometimes we must remain in the middle. Sometimes we must reach the distant target.

Sometimes we are behind the situation. Sometimes we move together with it. And sometimes we must be ahead of it.

Sometimes the energy must be soft, at other times balanced, and at the precise moment, explosive.

The will must also grow — from hesitation, through the desire for victory, to the unshakable inner certainty that victory is possible.

Football as a Martial Art

This is why the connection between football and the martial arts is so close, so obvious, and so visible — for those who have eyes to see it.

In both worlds, you must control space.

You must govern time.

You must distribute your energy.

You must possess the will to win.

The difference lies only in the means.

In football, the ball enters the goal.

In the martial arts, the strike reaches the target.

But the principles that govern victory are the same.

Watch the Hong Kong film Shaolin Soccer, directed by Stephen Chow, who also plays the leading role. In it, the relationship between kung fu and football is presented in a unique, humorous, and unforgettable way. Everything discussed here — distance, timing, energy, will, and martial strategy — can be seen on the screen.

July 2026
Master Stanislav Bagalev

Материалът Football and the Martial Arts е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

Навсякъде по света можем да наблюдаваме как сутрин стотици хора изпълняват форми — различни последователности от движения на ръцете и краката, принадлежащи към разнообразни стилове и направления. Някои са с оръжие, други — без оръжие. Едни се изпълняват бавно, други — бързо. Има дълги и кратки, прости и сложни форми.

Но дали това е истинският път към сърцевината на бойното изкуство — към вътрешното усещане и свързаността между тялото, енергията и мисълта?

Почти всички майстори казват, че традиционно трябва да се започне с формата. Тя представлява своеобразен самостоятелен бой със сянка, изграден от предварително определени движения. Ученикът трябва да научи техниките и позициите, да подреди тялото си и да изпълнява всяко движение точно и правилно.

Той следва тези насоки, повтаря отново и отново и дава всичко от себе си, за да покрие поставените изисквания. Но почти винаги остава нещо, което още не е разбрал или не изпълнява правилно. Майсторът или инструкторът го поправя, ученикът опитва отново — и отново, и отново…

Голяма част от практикуващите в крайна сметка остават с убеждението, че дори да станат световни шампиони по форми, за тях все още е прекалено рано да започнат истинска работа с партньор или да достигнат до същинското усещане и състояние на бойното изкуство.

Практиката ми от повече от четиридесет години обаче показва нещо различно.

Колкото и форми да знаем, колкото и добри да сме в тях и колкото и прецизни да са движенията ни, формите сами по себе си не водят непременно до усещането за „тук и сега“. Те не могат автоматично да породят възприемането на действието в яснотата на пространствено-времевото проявление на движенията и намеренията на противника.

Срещата, която промени разбирането ми

Една случка с моя учител, грандмайстор Кийт Керншпехт, преди тридесет години се оказа решаваща за това мое разбиране.

На 20 март 1996 година в Пловдивския университет пристигна германска делегация от майстори на EWTO. По това време в университета съществуваше специализация по китайски бойни изкуства, в която преподавах и водех тренировки, практически упражнения и лекции.

В делегацията участваха грандмайстор Керншпехт, грандмайстор Бил Нюман, Сифу Оливър, Сифу Джузепе, Сифу Роланд и Сифу Хайнрих. Те направиха демонстрация и представиха ВингТчун и Ескрима пред студентите.

След това в препълнената университетска зала се проведе семинар, по време на който грандмайстор Керншпехт демонстрира различни идеи, принципи, форми и техники.

Той забеляза изражението ми и веднага разбра, че нещо не е наред. Приближи се до мен и попита:

— Занимавал ли си се с Чи Сау — „лепкави ръце“?

Отговорих:

— Да.

Той попита:

— С една или с две ръце?

— И с една, и с две — отговорих аз.

Тогава той каза:

— О, така ли?

Протегна ръце към мен и в мига, в който го докоснах, разбрах, че не знам нищо.

Това беше друга вселена.

Осъзнах, че всичко, което бях правил дотогава, е подготвяло тялото ми, но не ме е въвеждало в истинското усещане на бойното изкуство.

Именно това е истинският начин на преподаване — от сърцевината и усещането към приложението в различните ситуации.

Не можем да научим техника за всяка ситуация

Възможните ситуации в един двубой са безброй. Не можем да научим достатъчно отделни техники, за да покрием всички варианти.

Но ако тренираме чувствителността в точката на контакт, можем да усетим и разберем промяната. Можем да последваме, да поведем, да отклоним или да преобразуваме силата, когато тя се проявява в различни посоки и в различни моменти.

Не става дума само за това как изглежда движението, а какво съдържа то.

Формата е видимата страна. Състоянието, намерението и усещането са нейното съдържание.

Разговорът ми с грандмайстор Ян Дзюн

По-късно проведох подобен разговор с моя личен учител по Тай Чи — грандмайстор Ян Дзюн, носител на традицията на фамилния Ян стил Тай Чи Чуан. Този път въпросите ми бяха насочени по-конкретно към същата тема.

— Шъфу — попитах аз, — преподавате ли Тай Чи на сина си?

По това време синът му беше на около пет или шест години.

— Да, разбира се — отговори той.

Попитах го:

— Преподавате ли му форми?

— Не.

Изненадан, продължих:

— А какво тогава му преподавате?

— Туей Шоу — бутащи ръце.

— Фиксираните упражнения ли?

Той се усмихна и отговори:

— Не. Свободни бутащи ръце.

Тогава осъзнах, че пътят не е задължително да върви от формата към усещането и състоянието. Възможно е той да бъде точно обратният — от тренировката с майстора, от усещането и работата в точката на контакт към формата и приложението.

Там изкуството се предава почти без думи.

Това е директна трансмисия на усещането, принципа и състоянието — преживяване, което не може да бъде объркано с нищо друго.

Защо формите са по-разпространени?

За съжаление, много трудно се намира майстор, който притежава подобно ниво на умение и чувствителност, може ясно да обясни какво се случва и има търпението да преподава систематично, водейки ученика стъпка по стъпка напред.

Този начин на обучение е бавен, труден и често скъп, защото изисква непосредствена работа с учителя. Най-добре се осъществява в индивидуални уроци или в много малки групи.

Затова по-популярното, достъпно и широко разпространено обучение остава преподаването на форми.

Майсторът стои отпред, а всички го следват. Той може да поправи някои от движенията им, но не може да докосне и усети всеки ученик. Всеки изпълнява своята форма, след което получава следващата, после още една и още една…

На по-късен етап се преподават форми за двама с предварително определена хореография. Те наподобяват истинската работа със залепване, контакт и чувствителност.

Но в момента, в който участниците излязат от предварително зададената последователност, ученикът отново може да се окаже объркан и неподготвен за промяната — и за промяната в самата промяна.

Какво да избера и как да тренирам?

Преди всичко трябва да разберете дали вашият учител е запознат с директното предаване на умението за усещане чрез контакт.

Във Винг Чун това е Чи Сау — „лепкави ръце“.

В Тай Чи това е Туей Шоу — „бутащи ръце“.

Именно в тези методи е кодирано умението да усещаме промяната чрез свързването с партньора.

Другите два основни начина на тренировка са формата и спарингът.

Те също са изключително важни:

Във формата тренираме със себе си.

В работата с контакт тренираме чувствителността, адаптацията и връзката с партньора.

В спаринга проверяваме уменията си в движение, под напрежение, несигурност и стрес.

Тренировката в точката на контакт е срединната връзка. Тя поражда директно усещане, което впоследствие можем да пренесем както във формата, така и в приложението и спаринга.

Тогава трите елемента на тренировката придобиват естествена логика:

Усещане — форма — приложение.

Движението вече не е празна външна обвивка. Формата се изпълва със съдържание, а съдържанието намира своята форма.

Затова за мен отговорът е ясен:

Не формата сама по себе си поражда състоянието.

Преди всичко състоянието, усещането и разбирането пораждат истинската форма.

Когато вътрешното съдържание е правилно, външната форма възниква естествено — жива, адаптивна и способна да се променя заедно с промяната.

Майстор Станислав Багалев
София, 2026 г.

Материалът Формата ли поражда състоянието, или състоянието поражда формата? е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

All over the world, we can see hundreds of people practising forms in the morning—different sequences of movements of the arms and legs, belonging to a wide variety of styles and traditions. Some are performed with weapons, others without. Some are practised slowly, others quickly. There are long forms and short forms, simple forms and complex ones.

But is this truly the path to the heart of martial art—to inner awareness and to the connection between body, energy, and mind?

Almost every master says that, traditionally, training should begin with form. A form is a kind of solo shadow-fighting sequence made up of predetermined movements. The student must learn the techniques and positions, align the body correctly, and perform every movement with precision.

The student follows these instructions, repeats the movements again and again, and gives everything in order to meet the required standard. Yet there is almost always something that has not been fully understood or performed correctly. The master or instructor makes a correction, and the student tries once more—and again, and again…

Many practitioners eventually come to believe that even if they become world champions in forms, they are still not ready to begin real work with a partner or to reach the true feeling and inner state of martial art.

My experience of more than forty years, however, has shown me something different.

No matter how many forms we know, how skilled we become, or how precise our movements are, forms by themselves do not necessarily lead us into the feeling of the here and now. They do not automatically create the ability to perceive action clearly as it unfolds in space and time through the movements and intentions of an opponent.

The Encounter That Changed My Understanding

An experience with my teacher, Grandmaster Keith Kernspecht, thirty years ago became decisive in shaping this understanding.

On 20 March 1996, a German delegation of EWTO masters arrived at Plovdiv University. At that time, the university offered a specialisation in Chinese martial arts, where I taught and conducted training sessions, practical classes, and lectures.

The delegation included Grandmaster Kernspecht, Grandmaster Bill Newman, Sifu Oliver, Sifu Giuseppe, Sifu Roland, and Sifu Heinrich. They gave a demonstration and introduced WingTsun and Escrima to the students.

Afterwards, a seminar was held in the packed university hall, where Grandmaster Kernspecht demonstrated different ideas, principles, forms, and techniques.

He noticed the expression on my face and immediately understood that something was not right. He came over to me and asked:

“Have you practised Chi Sau—sticky hands?”

“Yes,” I replied.

“With one hand or with two?”

“With both one and two hands,” I answered.

Then he said:

“Oh, really?”

He extended his arms towards me, and the moment I touched him, I understood that I knew nothing.

It was another universe.

I realised that everything I had done until then had prepared my body, but it had not brought me into the true feeling of martial art.

This, for me, is the real way of teaching—from the core, from inner awareness and feeling, towards application in different situations.

We Cannot Learn a Technique for Every Situation

The possible situations in a fight are countless. We cannot learn enough separate techniques to cover every variation.

But when we train sensitivity at the point of contact, we can feel and understand change. We can follow, lead, redirect, or transform force as it appears in different directions and at different moments.

What matters is not only how a movement looks, but what it contains.

Form is the visible expression. Inner state, intention, and feeling are its content.

My Conversation with Grandmaster Yang Jun

Later, I had a similar conversation with my personal Tai Chi teacher, Grandmaster Yang Jun, the inheritor of the Yang family tradition of Tai Chi Chuan. This time, my questions were even more directly focused on the same subject.

“Shifu,” I asked, “do you teach Tai Chi to your son?”

At the time, his son was about five or six years old.

“Yes, of course,” he replied.

I asked:

“Do you teach him forms?”

“No.”

Surprised, I continued:

“Then what do you teach him?”

“Tui Shou—pushing hands.”

“The fixed exercises?”

He smiled and answered:

“No. Free pushing hands.”

At that moment, I understood that the path does not necessarily have to move from form towards feeling and inner state. It can move in the opposite direction—from training with the master, from sensitivity and work at the point of contact, towards form and application.

There, the art is transmitted almost without words.

This is a direct transmission of feeling, principle, and inner state—an experience that cannot be confused with anything else.

Why Are Forms More Widespread?

Unfortunately, it is very difficult to find a master who possesses this level of skill and sensitivity, who can explain clearly what is happening, and who has the patience to teach systematically, guiding the student step by step.

This way of learning is slow, difficult, and often expensive because it requires direct, personal work with the teacher. It is best developed through private lessons or in very small groups.

That is why the more popular, accessible, and widespread method of teaching remains the practice of forms.

The master stands in front, and everyone follows. He may correct some of their movements, but he cannot touch and feel every student. Each person performs a form, then receives the next one, and then another, and another…

At a later stage, two-person forms with predetermined choreography are introduced. They imitate genuine sticking, contact, and sensitivity.

But the moment the participants leave the predefined sequence, the student may once again become confused and unprepared for change—and for the change within the change.

What Should I Choose, and How Should I Train?

First of all, you need to understand whether your teacher is familiar with the direct transmission of sensitivity through contact.

In Wing Chun, this is Chi Sau—sticky hands.

In Tai Chi, this is Tui Shou—pushing hands.

It is within these methods that the ability to sense change through connection with a partner is encoded.

The other two essential methods of training are form and sparring.

They are also extremely important.

In form, we train with ourselves.

In contact work, we train sensitivity, adaptation, and connection with a partner.

In sparring, we test our skills in movement, under pressure, uncertainty, and stress.

Training at the point of contact is the central link. It creates direct feeling, which can later be carried into form, application, and sparring.

Then the three elements of training acquire a natural inner logic:

Feeling — Form — Application.

Movement is no longer an empty external shell. Form becomes filled with content, and content finds its form.

That is why, for me, the answer is clear:

Form by itself does not create the inner state.

It is the inner state, sensitivity, and understanding that create true form.

When the inner content is correct, the outer form arises naturally—alive, adaptive, and capable of changing together with change itself.

Master Stanislav Bagalev
Sofia, 2026

Материалът Does Form Create the Inner State, or Does the Inner State Create the Form? е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

Мистичната идея за ръката меч винаги е била част от бойните изкуства.

Но какво се крие зад тази тайна идея?

„Силата се заражда в ходилата и краката, насочва се от таза и пояса и се излъчва в ръцете…“

Това е класика в теорията и принципите на бойните изкуства.

Но как ръката да бъде стабилна и силна при атака, при защита и при водене на силата?

Позицията на ръката

Във ВингЧун ръцете често се поставят пред тялото, като едната ръка сочи с длан напред, а другата стои зад нея, с длан, сочеща нагоре.

Това е често срещана картина за традиционната позиция във ВингЧун. Но защо е такава?

Защото това е позицията на ръцете, когато в тях би трябвало да има два меча — 八斬刀 — Baat Cham Dao, или два ножа. Те прикриват горната част на тялото, а остриетата достигат до върха на главата. Така горната част е защитена от атаки с оръжие към главата.

Това е нормална позиция, когато имаме оръжия, особено две, в ръцете си.

Но когато нямаме оръжия в ръцете си — трябва ли да държим ръцете си в същата позиция?

Определено не!

Защото главата ни остава открита за атаки и лесно можем да бъдем ударени.

Каква е целта на ръцете? Да защитават главата и горната част на тялото.

Затова позицията на ръцете във ВингЧун, когато нямаме оръжия в ръцете си, трябва да бъде много по-висока. Дланите трябва да покриват и защитават лицето, основата на дланта трябва да бъде на нивото на челюстта, а лактите — насочени надолу, за да покриват корпуса до плаващите ребра.

Това е важна промяна в стартовата позиция, защото традиционно ръцете са по-ниско и имитират два меча. Но когато мечовете ги няма в ръцете, това е все едно да имитирате, че имате пистолет, без реално да го имате. Хората ще ви се смеят.

Затова променете позицията на ръцете си, за да не ви удрят в главата!

Енергията на меча в ръката

Много ВингЧун практикуващи смятат, че ръцете им трябва да бъдат напълно отпуснати и меки. В същото време обаче раменете и гърбът им често са стегнати, което ги прави немобилни и много лесни за атака.

Идеята, че ръцете трябва да бъдат отпуснати, идва от противоположната идея, че те не трябва да бъдат стегнати, стиснати и с прекалено активна мускулатура.

Оттук идва и основният проблем на традиционния ВингЧун — прекалено ниска позиция на ръцете и прекалено отпуснати ръце. Това води до много проблеми и често — до удари в главата.

Често казвам по време на тренировки и семинари: Не бъди майсторът с мекия меч!

Затова енергията на ръката, енергията в предмишницата, в дланта и в юмрука трябва да бъде постоянна величина. Това е фонът, върху който после се развиват всички действия.

Стартовата сила, енергия, готовност и свързаност — това е ключът към силата и успеха.

Прословутата сила на лакътя е всъщност активирането на предмишницата отвътре, отвън, отгоре и отдолу.

Представете си ръката като меч. Мечът има две плоски страни и две остри страни. Същото състояние има и нашата ръка. Предмишницата има плоска страна — вътрешна и външна, и остра страна — отгоре и отдолу.

Предмишницата трябва да се усеща силна, но и подвижна.

Дланта трябва да се усеща пълна с енергия отвътре — с енергия в резеца, в пръстите, в линията между показалеца и палеца. Така усещането за готовност, сила и активност на ръката и предмишницата става пълно.

Никога не режа с плоската страна и никога не мажа с острата страна на ножа!

Затова и четирите страни на ръката меч трябва да бъдат активни, за да може да се реагира адекватно при атака, защита, водене и рязане.

Повечето хора имат силна външна страна на ръката, но вътрешната страна на предмишницата и дланта са отпуснати. Това е неправилно, защото така активността на реакцията намалява.

Удрям — режа

Това са двете важни действия на ръката — от лакътя, през предмишницата, до дланта и юмрука.

Преди атаката усещането за предварителна сила и предварителна готовност в ръката меч е много важно. Иначе движението става бавно, меко и без ефект.

Когато ни атакуват, можем да посрещнем атаката с плоската страна на ръката — да поемем, да отблъснем и да контролираме удара на противника.

Но можем да посрещнем атаката и с атака — с режещата част на ръката, отвътре или отвън, и да отрежем атаката, да я разрушим.

Затова действията следват определен принцип.

Първо — готови сме с цялостното усещане за активна жилавост в ръката още преди да ни ударят. Имаме правилна позиция, ръцете прикриват главата и тогава решаваме дали да атакуваме противника, или да атакуваме неговите атаки.

Тогава вече имаме ръка меч, ръка като нож. Това е и основната концепция на ВингЧун ножовете — да имаме готова ръка, която е като меч, а не като мек меч.

Защо тренираме с оръжия — меч, катана, ВингЧун ножове?

В миналото, когато не е имало огнестрелни оръжия, мечът е бил кралят на оръжията. Но днес, когато съществуват пистолети и модерни оръжия, защо ни е да тренираме с меч и ножове?

Защото усещането за движението на меча е важно да бъде пренесено в ръката, когато вече нямаме меч.

Това не може да се обясни напълно, ако човек никога не е тренирал с меч. Именно затова традиционно във всички бойни изкуства се тренира с оръжие.

В Айкидо често се говори за линията на ръката, за продължението на намерението и за движението „като острие“. Това е идеята за Tegatana — てがたな — 手刀, „ръка меч“ или „ръка като меч“. В някои школи това е част от началото на всяка техника.

В Карате често се среща терминът shutō-uchi — 手刀打ち, тоест удар с ръка меч или ръка нож, който се смята за един от най-опасните удари.

В китайските бойни изкуства също се тренира със сабя — 刀 dāo, леко извито оръжие, наточено от едната страна, и с меч — 劍 / 剑 jiàn, право оръжие, наточено от двете страни. На китайски 手刀 — Shǒudāo означава „ръка нож“, „ръка сабя“ или „ръка острие“.

Във ВингЧун традиционно се среща оръжието Бар Чам Дао / Baat Cham Dao — 八斬刀 / 八斩刀. То се смята за една от най-тайните форми. Често се казва, че Ип Ман не я е показал на никого или почти на никого. Това се потвърждава и от факта, че не съществува видео на Ип Ман, в което той изпълнява формата с двата ножа.

Грандмайстор Керншпехт притежава тази форма и именно затова в различните линии съществуват множество вариации — защото много хора са създавали собствени версии или са я предавали по различен начин.

Формата Baat Cham Dao — 八斬刀 включва в себе си цялата тази концепция на атака и рязане, на тайни техники и сила, която приключва всяка атака.

Но не формата е най-важна.

Важна е идеята зад нея —

Ръката меч!

Юли 2026 г.
Майстор Багалев

Материалът Ръката меч, Tegatana — てがたな, Shǒudāo 手刀и осемте режещи ножа Baat Cham Dao 八斬刀 е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

The mystical idea of the sword hand has always been part of the world of martial arts.

But what lies behind this secret idea?

“Power is born in the feet and legs, directed by the pelvis and waist, and expressed through the hands…”

This is a classic principle in martial arts theory.

But how can the hand become stable and strong in attack, in defense, and in the guidance of force?

The Position of the Hand

In WingChun, the hands are often placed in front of the body, with one hand facing forward, palm out, while the other stays behind it, palm facing upward.

This is a common image of the traditional WingChun position. But why is it like this?

Because this is the position of the hands when they are supposed to hold two swords — 八斬刀 — Baat Cham Dao, or two knives. They cover the upper part of the body, while the blades reach up to the top of the head. In this way, the upper part of the body is protected against weapon attacks aimed at the head.

This is a normal position when we actually have weapons in our hands, especially two of them.

But when we do not have weapons in our hands — should we still keep our hands in the same position?

Definitely not!

Because then the head remains open to attack, and we can easily be hit.

What is the purpose of the hands? To protect the head and the upper part of the body.

Therefore, in WingChun, when we do not have weapons in our hands, the position of the hands should be much higher. The palms should cover and protect the face, the base of the palm should be at jaw level, and the elbows should point downward in order to protect the torso down to the floating ribs.

This is an important change in the starting position, because traditionally the hands are held lower, imitating two swords. But when there are no swords in the hands, this is like pretending that you have a pistol in your hand when you do not actually have one. People will laugh at you.

So change the position of your hands, so that you do not get hit in the head!

The Energy of the Sword in the Hand

Many WingChun practitioners believe that their hands should be completely relaxed and soft. At the same time, however, their shoulders and back are often tense, which makes them immobile and very easy to attack.

The idea that the hands should be relaxed comes from the opposite idea — that the hands should not be stiff, clenched, or overloaded with muscular tension.

From this comes one of the main problems in traditional WingChun — the hands are held too low, and they are too relaxed. This leads to many problems, and often to being hit in the head.

I often say during training sessions and seminars:

Do not be the master of the soft sword!

That is why the energy of the hand, the energy in the forearm, in the palm, and in the fist must be a constant value. This is the background against which all actions later develop.

Initial power, energy, readiness, and connectedness — this is the key to strength and success.

The famous power of the elbow is in fact the activation of the forearm from the inside, the outside, the top, and the bottom.

Imagine the hand as a sword. A sword has two flat sides and two sharp sides. The same condition exists in our hand. The forearm has flat sides — inner and outer — and sharp sides — top and bottom.

The forearm must feel strong, yet mobile.

The palm must feel filled with energy from within — energy in the blade edge of the hand, in the fingers, in the line between the index finger and the thumb. In this way, the feeling of readiness, strength, and activity in the hand and forearm becomes complete.

I never cut with the flat side, and I never smear with the sharp side of the knife!

That is why all four sides of the sword hand must be active, so that one can react properly in attack, defense, guidance, and cutting.

Most people have a strong outer side of the arm, but the inner side of the forearm and palm are relaxed. This is incorrect, because it reduces the activity of the reaction.

I Strike — I Cut

These are the two important actions of the hand — from the elbow, through the forearm, to the palm and the fist.

Before the attack, the feeling of preliminary strength and preliminary readiness in the sword hand is very important. Otherwise, the movement becomes slow, soft, and ineffective.

When someone attacks us, we can meet the attack with the flat side of the hand — to receive it, deflect it, and control the opponent’s strike.

But we can also meet the attack with an attack — with the cutting side of the hand, from the inside or the outside, and cut through the attack, destroy it.

That is why the actions follow a clear principle.

First — we are ready with the complete feeling of active toughness in the hand even before we are struck. We have the correct position, the hands protect the head, and then we decide whether to attack the opponent or to attack his attacks.

Only then do we truly have a sword hand, a hand like a knife.

And this is also the main concept behind the WingChun knives — to have a ready hand that is like a sword, and not like a soft sword.

Why Do We Train with Weapons — Sword, Katana, WingChun Knives?

In the past, when there were no firearms, the sword was the king of weapons. But today, when pistols and modern weapons exist, why should we still train with swords and knives?

Because the feeling of the movement of the sword is important, so that later we can transfer it into the hand when we no longer have a sword.

This cannot be fully explained if a person has never trained with a sword. That is why, traditionally, all martial arts train with weapons.

In Aikido, people often speak about the line of the hand, the continuation of intention, and movement “like a blade.” This is the idea of Tegatana — てがたな — 手刀, “sword hand” or “hand like a sword.” In some schools, this is part of the beginning of every technique.

In Karate, the term shutō-uchi — 手刀打ち is often used, meaning a sword-hand strike or knife-hand strike, which is considered one of the most dangerous strikes.

In the Chinese martial arts, practitioners also train with the sabre — 刀 dāo, a slightly curved weapon sharpened on one side, and with the sword — 劍 / 剑 jiàn, a straight weapon sharpened on both sides. In Chinese, 手刀 — Shǒudāo means “knife hand,” “sabre hand,” or “blade hand.”

In WingChun, the weapon Baat Cham Dao — 八斬刀 / 八斩刀 is traditionally found. It is considered one of the most secret forms. It is often said that Ip Man did not show it to anyone, or almost no one. This is also supported by the fact that there is no video of Ip Man performing the form with the two knives.

Grandmaster Kernspecht possesses this form, and that is why there are so many variations in different lineages — because many people created their own versions, or passed it on in different ways.

The form Baat Cham Dao — 八斬刀 contains within it this entire concept of attack and cutting, of secret techniques and force that ends every attack.

But the form itself is not the most important thing.

What is important is the idea behind it — The Sword Hand!

July 2026
Master Bagalev

Материалът The Sword Hand, Tegatana — てがたな, Shǒudāo 手刀, and the Eight Slashing Knives Baat Cham Dao 八斬刀 е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

От БАЛАНСА на тялото!

Силата не идва само от мускулите.
Истинската сила идва от правилната структура, от баланса, от връзката между земята, тялото, центъра и намерението.

Във ВингЧун 詠春拳 / 永春拳 — WingChun / WingTsun — силата не се разбира само като физическо усилие. Тя е резултат от правилно подредено тяло, стабилен център, отпусната, но жива структура и способност да предадем силата в правилната посока.

Когато тялото не е в баланс, гръбнакът не е правилно изправен, тежестта не е в средата на ходилото, а пада назад към петите или напред към пръстите; когато кръстът е „счупен“ назад, гърдите са затворени или главата е прекалено напред — тогава тялото започва да компенсира.

Една мускулна верига се стяга прекалено, друга се отпуска. Една част от тялото се опитва да задържи равновесието, друга губи връзка. Така вместо свободно движение получаваме напрежение. Вместо сила — усилие. Вместо структура — компенсация.

Затова във ВингЧун говорим за структура на тялото — 身形 San Ying / Shēn Xíng — и за централна линия — 中線 Jung Sin / Zhōng Xiàn.
Когато тялото е подредено около центъра, силата може да премине през него без излишно напрежение.

Това лесно се вижда от окото на специалист. Но най-важен е тестът — физически, директен и практически. Истинската проверка идва, когато има бутане, дърпане, натиск, удар, промяна на посоката, контакт с партньор. Тогава веднага се разбира дали сме правилно позиционирани, или само си мислим, че сме стабилни.

Теорията е част от тренировката

ТЕОРИЯТА е много важен елемент от тренировката, защото без знание няма истинска практика.

Затова е необходимо на учениците да се споделя ясно обяснена теория, идея за биомеханика, нагледно показване и визуализация. Тялото трябва не само да повтаря движения, но и да разбира защо ги прави.

В китайските бойни изкуства често се говори за:

身法 San Fat / Shēn Fǎ — метод на тялото;
步法 Bou Fat / Bù Fǎ — метод на стъпките;
手法 Sau Fat / Shǒu Fǎ — метод на ръцете;
力 Lik / Lì — сила;
勁 Ging / Jìn — вътрешна, структурирана, насочена сила;
意 Yi / Yì — намерение;
氣 Hei / Qì — жизнена енергия, дишане, вътрешна жизненост.

Когато тялото, стъпките, ръцете, дишането и намерението работят заедно, тогава силата вече не е груба. Тя става цялостна, насочена и ефективна.

Четири модела на тренировка

УПРАЖНЕНИЯТА ЗА СТРУКТУРА НА ТЯЛОТО, БАЛАНС И СИЛОИЗВЛИЧАНЕ са важни за всички нива на трениращите ВингЧун — независимо дали сте начинаещ, средно напреднал, напреднал или инструктор.

Затова в обучението имаме четири основни модела на тренировка.

Първи модел: самостоятелни упражнения

Започваме от първия модел — самостоятелните упражнения.

Тренировката на формата — 套路 Tou Lou / Tào Lù — е поредица от фиксирани движения. Но в нея има нещо много важно и често невидимо, което не всеки тренира осъзнато: положението на тялото, корпуса, таза, гърдите и главата.

Във ВингЧун първата форма 小念頭 Siu Nim Tau / Xiǎo Niàn Tóu — „Малката идея“ — не е просто форма за ръце. Тя е лаборатория за структура, баланс, център и вътрешно подреждане.

Там тренираме осъзнато динамичния баланс, без никой да ни пречи — докато всъщност ние сами си пречим, защото още не осъзнаваме дълбоката връзка между фасциалните вериги: централна, предна, задна, странична и диагонална.

Тялото трябва да се научи да стои живо, но не стегнато. Стабилно, но не сковано.
Отпуснато, но не слабо. Готово, но не напрегнато.

Към самостоятелните упражнения спадат още удари, комбинации, ходене, стъпки, завъртания, промени на посоката и накрая — свободен бой със сянка.

Тук трениращият започва да разбира своето тяло.
А който не разбира своето тяло, трудно може да разбере тялото на противника.

Втори модел: упражнения с партньор

Продължаваме с втория модел — упражненията с партньор.

Те ни дават истинската проверка на динамичната промяна на баланса във времето и пространството. Защото човекът не е застинала, непроменяща се структура. Ние сме вариативна, динамично променяща се структура във времето и пространството.

При работа с партньор разбираме дали можем да запазим центъра си, когато другият ни бута, дърпа, атакува, променя посоката, влиза в дистанция или излиза от нея.

Тук се появява принципът 黐手 Chi Sau / Chī Shǒu — „лепкави ръце“.
Но Chi Sau не е игра с ръце. То е тренировка за усещане, структура, център, натиск, отпускане, водене и следване.

Във ВингЧун има и важни принципи:

來留 Loi Lau / Lái Liú — това, което идва, приеми;
去送 Hoi Sung / Qù Sòng — това, което си отива, следвай;
甩手直衝 Lat Sau Jik Chung / Shuǎi Shǒu Zhí Chōng — ако пътят е свободен, влез директно.

Упражненията с партньор са разпределени според трите дистанции — далечна, средна и близка. Те включват атаки по права линия, по дъга, по кръг; атаки към горната, средната и долната част на тялото; работа срещу един противник, срещу повече от един противник, както и срещу оръжия — удрящи и режещи.

Тук вече не тренираме само позиция – Тренираме промяна. Не само стабилност – Тренираме адаптация.

Трети модел: удар, а не бутане

Третият модел е УДАР, а не бутане.

Както казва Брус Лий: Don’t push — punch!

Бутането не е удряне. Дърпането не е рязане. Контактът не е контрол. Силата не е напрежение.

Във ВингЧун ударът трябва да има структура, посока, плътност и намерение. Това е свързано с понятието 發勁 Fat Ging / Fā Jìn — освобождаване на сила.

Има няколко важни елемента на силата на удара:

начално състояние на тялото; позиция на удрящата повърхност; посока на удара; плътност на силата; скорост на удара; връзка със земята; ясно намерение — 意 Yi / Yì.

В началото ударът се тренира без голяма промяна на посоката, плътността и скоростта — бавно и правилно. После средно бързо. След това бързо.

Едва след това се въвеждат промяна на посоката по време на удара, промяна на плътността, промяна на скоростта и адаптация към движението на партньора.

Затова в обучителните програми са включени упражнения, които развиват:

самостоятелно усещане на тялото; усещане на тялото на противника; следване и водене; контрол на дистанцията; удар с правилна посока, плътност и скорост; способност силата да минава през структурата, а не да се губи в напрежение.

Ударът не започва от юмрука. Той започва от земята, минава през структурата и се води от намерението.

Четвърти модел: стрес тренировка

Четвъртият модел е СТРЕС ТРЕНИРОВКА.

Стрес тренировката тренира нашата реакция под напрежение. Защото в реална ситуация психиката често крещи:

Спри. Замръзни. Стегни се. Бягай. Махни се.

Но понякога трябва да останем там, да действаме и да се защитим. Тогава трябва да овладеем психиката, за да може духът да води тялото.

В китайската традиция можем да говорим за 心 Sam / Xīn — сърце, ум, дух.
А също и за 神 San / Shén — дух, присъствие, вътрешна будност.

Когато страхът управлява тялото, движенията се разпадат. Когато духът води тялото, структурата остава жива.

Стрес тренировката е важна част от тренировъчния модел, защото преди нея вече трябва да сме създали стабилност на тялото, ясна връзка с партньора, контрол на защитата и способност за удар.

Тогава идва време да проверим наученото под стрес, скорост и сила. Именно там ще разберем какво наистина можем.
Ако срещнем проблем, не се лъжем. Не се оправдаваме. Просто се връщаме една стъпка назад и тренираме още.

Истинската сила

Истинската сила не е само в мускула. Тя е в баланса. В структурата. В центъра. В намерението. В способността да останем спокойни под натиск.

Във ВингЧун силата идва от правилното тяло, правилния ум и правилната посока.

И тогава техниката вече не е просто движение. Тя става израз на цялото тяло.

Сила без баланс е напрежение. Баланс без намерение е поза. Намерение без структура е желание.

Но когато балансът, структурата, намерението и духът се съберат — тогава се ражда истинската сила.

Станислав Багалев
2026

#ewto #bulgaria #masterbagalev #wingtsun #ewtobulgaria #wingchun #詠春 #永春 #chinesemartialarts #selfdefence #kungfu #chisau #siunimtau

Материалът Откъде идва СИЛАТА? е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.

From the BALANCE of the Body!

Power does not come only from the muscles.

True power comes from correct structure, from balance, from the connection between the ground, the body, the center, and the intention.

In WingChun 詠春拳 / 永春拳 — WingChun / WingTsun — power is not understood only as physical effort. It is the result of a correctly organized body, a stable center, a relaxed but alive structure, and the ability to transmit power in the right direction.

When the body is not in balance, when the spine is not properly aligned, when the weight is not in the middle of the foot but falls back into the heels or forward into the toes; when the lower back is “broken” backward, when the chest is closed, or when the head is too far forward — then the body begins to compensate.

One muscular chain becomes too tense, another one relaxes too much. One part of the body tries to hold the balance, while another loses connection. In this way, instead of free movement, we get tension. Instead of power — effort. Instead of structure — compensation.

That is why in WingChun we speak about body structure — 身形 San Ying / Shēn Xíng — and about the centerline — 中線 Jung Sin / Zhōng Xiàn.

When the body is organized around the center, power can pass through it without unnecessary tension.

This can easily be seen by the eye of a specialist. But the most important thing is the test — physical, direct, and practical. The real check comes when there is pushing, pulling, pressure, striking, changing of direction, and contact with a partner. Then it immediately becomes clear whether we are correctly positioned, or whether we only think that we are stable.

Theory Is Part of Training

THEORY is a very important element of training, because without knowledge there is no true practice.

That is why it is necessary to share clearly explained theory with the students — an idea of biomechanics, visual demonstration, and visualization. The body must not only repeat movements. It must also understand why it is doing them.

In Chinese martial arts, we often speak about:

身法 San Fat / Shēn Fǎ — body method;
步法 Bou Fat / Bù Fǎ — footwork method;
手法 Sau Fat / Shǒu Fǎ — hand method;
力 Lik / Lì — strength, power;
勁 Ging / Jìn — internal, structured, directed power;
意 Yi / Yì — intention;
氣 Hei / Qì — vital energy, breath, inner vitality.

When the body, the steps, the hands, the breathing, and the intention work together, then power is no longer rough. It becomes whole, directed, and effective.

Four Models of Training

EXERCISES FOR BODY STRUCTURE, BALANCE, AND POWER DEVELOPMENT are important for all levels of WingChun practitioners — whether you are a beginner, intermediate, advanced student, or instructor.

That is why in our teaching we have four main models of training.

First Model: Solo Exercises

We begin with the first model — solo exercises.

The training of the form — 套路 Tou Lou / Tào Lù — is a sequence of fixed movements. But inside it there is something very important and often invisible, something that not everyone trains consciously: the position of the body, the torso, the pelvis, the chest, and the head.

In WingChun, the first form 小念頭 Siu Nim Tau / Xiǎo Niàn Tóu — “The Little Idea” — is not simply a form for the hands. It is a laboratory for structure, balance, center, and inner organization.

There we consciously train dynamic balance, without anyone disturbing us — while in reality we are disturbing ourselves, because we still do not understand the deep connection between the fascial chains: central, front, back, lateral, and diagonal.

The body must learn to stand alive, but not tense.
Stable, but not stiff.
Relaxed, but not weak.
Ready, but not nervous.

Solo exercises also include punches, combinations, walking, steps, turning, changes of direction, and finally — free shadow fighting.

Here the practitioner begins to understand his own body.

And the one who does not understand his own body will have difficulty understanding the body of the opponent.

Second Model: Partner Exercises

We continue with the second model — partner exercises.

They give us the real test of the dynamic change of balance in time and space. Because the human being is not a frozen, unchanging structure. We are a variable, dynamically changing structure in time and space.

When working with a partner, we understand whether we can keep our center when the other person pushes us, pulls us, attacks us, changes direction, enters the distance, or leaves it.

Here appears the principle of 黐手 Chi Sau / Chī Shǒu — “sticky hands.”

But Chi Sau is not a game with the hands. It is training for feeling, structure, center, pressure, relaxation, leading, and following.

In WingChun there are also important principles:

來留 Loi Lau / Lái Liú — what comes, receive;
去送 Hoi Sung / Qù Sòng — what goes, follow;
甩手直衝 Lat Sau Jik Chung / Shuǎi Shǒu Zhí Chōng — if the way is free, enter directly.

Partner exercises are organized according to the three distances — long, middle, and close. They include attacks on a straight line, on an arc, and in a circle; attacks to the upper, middle, and lower part of the body; work against one opponent, against more than one opponent, and also against weapons — striking and cutting weapons.

Here we no longer train only position — we train change.
Not only stability — we train adaptation.

Third Model: Punching, Not Pushing

The third model is PUNCHING, not pushing.

As Bruce Lee said:

Don’t push — punch!

Pushing is not striking. Pulling is not cutting. Contact is not control. Power is not tension.

In WingChun, the strike must have structure, direction, density, and intention. This is connected with the concept of 發勁 Fat Ging / Fā Jìn — releasing power.

There are several important elements of striking power:

the initial condition of the body; the position of the striking surface; the direction of the strike; the density of the power; the speed of the strike; the connection with the ground;
clear intention — 意 Yi / Yì.

In the beginning, the strike is trained without a big change of direction, density, or speed — slowly and correctly. Then at medium speed. Then fast.

Only after that do we introduce changes of direction during the strike, changes in density, changes in speed, and adaptation to the movement of the partner.

That is why the training programs include exercises that develop:

the individual feeling of the body; the feeling of the opponent’s body; following and leading;
control of distance; striking with correct direction, density, and speed; the ability for power to pass through the structure, instead of being lost in tension.

The strike does not begin from the fist. It begins from the ground, passes through the structure, and is guided by intention.

Fourth Model: Stress Training

The fourth model is STRESS TRAINING.

Stress training develops our reaction under pressure. Because in a real situation the psyche often screams:

Stop. Freeze.Tense up. Run. Get away.

But sometimes we must stay there, act, and defend ourselves. Then we must master the psyche, so that the spirit can lead the body.

In the Chinese tradition, we can speak about 心 Sam / Xīn — heart, mind, spirit.

And also about 神 San / Shén — spirit, presence, inner alertness.

When fear controls the body, the movements fall apart.
When the spirit leads the body, the structure remains alive.

Stress training is an important part of the training model, because before it we must already have created stability of the body, a clear connection with the partner, control of defense, and the ability to strike.

Then comes the time to test what we have learned under stress, speed, and power. Exactly there we will understand what we can truly do.

If we meet a problem, we do not lie to ourselves. We do not make excuses. We simply go one step back and train more.

True Power

True power is not only in the muscle. It is in the balance. In the structure. In the center. In the intention. In the ability to remain calm under pressure.

In WingTsun, power comes from the correct body, the correct mind, and the correct direction.

And then technique is no longer just movement.
It becomes the expression of the whole body.

Power without balance is tension. Balance without intention is a pose. Intention without structure is only desire.

But when balance, structure, intention, and spirit come together — then true power is born.

Stanislav Bagalev
2026

#ewto #bulgaria #masterbagalev #wingtsun #ewtobulgaria #wingchun #詠春 #永春 #chinesemartialarts #selfdefence #kungfu #chisau #siunimtau

Материалът Where Does POWER Come From? е публикуван за пръв път на EWTO-Bulgaria ВингТчун Самоотбрана.